О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София,13.02. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова ч.гр. дело № 522 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба вх. № 5525 от 13.06.2011 г., подадена от Х. К. С., К. К. С. и К. К. С. срещу определение № 196 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 504 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 1046 от 18.02.2011 г. срещу решение № 14 от 17.01.2011 г. по гр.д. № 803 по описа за 2010 г. на Пернишки окръжен съд като процесуално недопустима.
Жалбоподателите твърдят, че производството е прекратено в нарушение на закона, тъй като се касае за претенция за собственост върху недвижим имот, за който данъчната оценка не отговаря на действителната пазарна цена.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба В. Б. К. чрез адв. Д. Д., в който се поддържа, че правилно производството по гр. д. 504 по описа за 2011 г. на ВКС е прекратено.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Въпреки че в обжалваното определение състав на второ гражданско отделение е определил цената на иска в съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, която е неприложима за настоящия случай, съдът правилно е върнал касационната жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Цената на иска следва да се съобрази с нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като исковата молба е постъпила в деловодството на Районния съд [населено място] на 12.06.2008г., при действието на ГПК /ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г./. Съгласно посочената разпоредба размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот, какъвто е предявен в производството по делото, е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещта. Следователно законът въвежда пазарната цена като алтернативен критерий за определяне размера на цената на иска, като изрично предвижда, че същата се взима предвид само в случай, че данъчна оценка на имота няма. Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение данъчната оценка на процесния недвижим имот е 3395,80 лева, т.е. под 5000 лева, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт. Правилен е и изводът на съда, че приложим в конкретния случай е редът на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 2010 г./, тъй като касационната жалба е подадена, респективно производството пред настоящата инстанция е висящо, след влизане в сила на изменението на посочената разпоредба. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 196 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 504 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: