1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 17. 01. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Добрила Василева гр. дело № 835/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 26.11.2008 г. по гр.д.№ 22760 / 2007 г. на Софийски районен съд, 77 състав е допуснато да се извърши делба между наследниците на Г. С. М. на възстановени в тяхна полза земеделски земи в землището на [населено място], при посочените в решението квоти за страните.
С решение № 4512 от 19.06.2012 г. по гр.д.№ 2083/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ- „г” въззивен състав решението на районния съд е изменено само по отношение квотите в делбата, като са определени други квоти за съделителите. В частта относно допускането на делбата между посочените лица и за описаните имоти решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
С. Х. Б., Р. С. Б., Т. С. Й., М. А. Т., Е. С. Т., М. С. Т., В. К. Т., К. В. К., А. Г. С., И. Г. Г., Л. Г. Б., Л. Г. Б., Ц. А. Г., Е. Р. Д., Р. Й. Г., Р. К. М., Ж. Н. Г., Д. Г. Г., В. С. Б., Р. С. И. и Г. С. Б. са подали касационна жалба срещу решението в частта относно допускането на делбата, като считат, че такава следва да се извърши само между наследниците на общия наследодател Г. С. М. и без участието на наследниците на втората му съпруга С. В. М..
Във връзка с това им становище правният въпрос, който касаторите поставят, е за приложението на чл.9а ЗН и изключване на наследниците на втората съпруга от наследяването поради липсата на принос за придобиване на наследственото имущество. Поддържат като касационно основание хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на ТР № 1/ 4.11. 1998г. на ОСГК, а също и по т.3- поради значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Бивш собственик на възстановените земеделски имоти е Г. С. М.. От първия си брак той има пет деца, чиито наследници са участници в делбата. Вторият му брак със С. В. М. е сключен на 14.05.1948 г., като от този брак нямат деца, а С. М. се наследява от своите деца от предходен брак, респ.от техните наследници. Според данните по делото ТКЗС в селото е образувано на 30.09.1948 г. Като е съобразил при тези данни, че бракът на С. В. М. с Г. С. М. е сключен преди образуване на ТКЗС, възивният съд е приел, че втората съпруга на наследодателя няма качеството на последващ съпруг по смисъла на чл.9а ЗН и ТР № 1/ 1998 г. на ОСГК на ВКС и затова нейните наследници не могат да бъдат изключени, а следва да участват в делбата.
Според тезата на касаторите сключването на брака четири месеца преди образуване на ТКЗС изключва приноса на втората съпруга за придобиване на имотите и на това основание наследниците й не следва да участват в делбата. Касаторите се позовават на мотивите към ТР № 1/ 1998 г., където е прието, че ако бракът е сключен преди одържавяването, се предполага, че съпругът в определена степен е могъл да има принос в придобиване на имотите. Касаторите намират, че идеята за възможния принос следва да се изключи при положение, че бракът е сключен само няколко месеца преди одържавяването и затова в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9а ЗН и делбата да се извърши без наследниците на С. В.. С оглед на така изразеното становище смисълът на въпроса им е следва ли да се приложи нормата на чл.9а ЗН по отношение на съпруг, чийто брак с наследодателя е преди одържавяването, но толкова скоро /разликата е само четири месеца/, че всякакъв принос е изключен.
В ТР № 1/ 1998 г. се приема, че последващ съпруг е този, чийто брак е сключен след одържавяването. Предпоставките за приложението на чл.9а ЗН са следните- гражданският брак да е сключен след одържавяване на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации, съпругът да е преживял съпруга- собственик, от брака да няма родени или осиновени деца и последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Предпоставките следва да съществуват кумулативно, поради което при отсъствието на една от тях нормата на чл.9а ЗН не се прилага. В случая не е налице първата предпоставка- бракът е сключен не след, а преди одържавяването, поради което решението на въззивния съд е постановено в съответствие с ТР № 1/ 1998 г. и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По съществото си това основание се свързва с необходимост да се промени съществуващата съдебна практика, което може да стане при неточно тълкуване на правната норма или при настъпила промяна в обществените условия и законодателството. Касаторите не излагат аргументирано становище за наличието на тези предпоставки, така както са разяснени и в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
ТР № 1/ 1998 г. е прието за преодоляване на противоречивата съдебна практика относно понятието „последващ съпруг”, въведено с изменението на чл.9а ЗН и във връзка с осъществяване на процесите по възстановяване на одържавени имоти. Понятието е ново за семейното и наследствено право, не е легално определено и в закона не е посочен юридическия факт, по отношение на който съпругът се явява последващ. За да приеме, че се касае за съпруг, сключил брак със собственика след одържавяването, ВКС се е ръководил от съображения за справедливост и морално естество, както и от предположението, че ако бракът е преди одържавяването съпругът би могъл в определена степен да има принос в придобиване на одържавеното имущество. Въз основа на тези съображения ВКС е определил и съдържанието на понятието последващ съпруг и е дал тълкуване на една неясна правна норма. Изложените от съда мотиви за предполагаемия принос са послужили за определяне на юридическия факт, по отношение на който съпругът се явява последващ и който не е посочен в закона, а именно факта на одържавяване на имота. Самият принос или липсата на такъв се предполагат, но не се поставят като условие, в зависимост от което да се определи дали съпругът е последващ или не и да се приложи нормата на чл.9а ЗН. Такъв подход би породил множество спорове и трудности да се установява за всеки отделен случай има ли принос съпругът- несобственик и в какъв размер, поради което ВКС е приел, че следва да се борави със сигурни факти- датата на гражданския брак и датата на одържавяването. С тълкувателното решение ВКС е спомогнал за уеднаквяване на практика и за точното прилагане на закона. След приемането на ТР № 4/ 1998 г. не е настъпила промяна в законодателството или в обществените условия, които да налагат възприемане на друго тълкуване на нормата на чл.9а ЗН, поради което следва да се приеме, че не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4512 от 19.06.2012 г. по гр.д.№ 2083/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ- „г” въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: