1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
София, 13.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2799/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 881 от 11.08.2012 г. по гр.д.№ 495/2008г. на районен съд [населено място] и решение № 21 от 11.01. 2013 г. по гр.д.№ 472/ 2012 г. на окръжен съд Стара З. е постановено делбата между страните да се извърши чрез разпределяне по реда на чл.353 ГПК, като в дял на Е. М. А. се възложи празно дворно място от 823 кв.м.- УПИ ХІХ 639 в кв. 27 по плана в [населено място] на стойност 5678,70 лв., а в дял на Ж. М. Ж.- дворно място от 632 кв.м. с построените в него сгради и подобрения- УПИ ХVІІІ-638 в кв.27 по плана на с.с., на стойност 42 360, 80 лв.
Със същите решения Ж. М. е осъден за заплати на Е. М. сумата 1190 лв. на основание чл.32, ал.1 ЗС като обезщетение за лишаването й от ползване на имота за периода от 7.07.2008 до 23.09. 2009г. От своя страна Е. М. е осъдена да заплати на Ж. М. сумата 3360,50 лв., представляваща увеличение на наследството приживе на наследодателя на основание чл. 12, ал.2 от Закона за наследството, както и на основание чл.30, ал.3 ЗС- сумата 250 лв. припадаща й се част от разходите, направени от Ж. М. за общата вещ.
Въззивното решение в частта относно възлагането е обжалвано от съделителя Ж. М. с оплаквания за недопустимост, а по същество и като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Намира като нарушение това, че въззивният съд не е изложил мотиви към решението си и не е обсъдил доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото. Р. протокол не бил изготвен въз основа на заключението на съдебна експертиза. Решението се обжалва от същия жалбоподател и в частта относно размера на присъденото парично уравнение, по отношение отхвърлителната част на иска по чл.12, ал.2 ЗН, както и относно уважаването на иска по чл.31, ал.2 ЗС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на първо място се поставя въпросът, че въззивното решение е недопустимо и само на това основание се иска разглеждане на касационната жалба. На второ място се поставя процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло всички доказателства, както и може ли да обоснове своето решение само с посочване на правната страна на спора и препращане по другите въпроси към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Формулират се и въпроси за това каква е доказателствената тежест на заключението на техническата експертиза, касаещо пазарната стойност на имотите и на отделните дялове и стойността, вида и времето на извършването им на подобренията в имота, както и каква е доказателствената тежест на показанията на един от свидетелите, които противоречат на техническата експертиза относно периода на построяване на постройките в имота. Накрая се поставя е материалноправният въпрос за характера на поканата по чл.32, ал.1 ЗС във вр с чл.81, ал.2 ЗЗД. По тези въпроси касаторът поддържа като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че произнасянето от страна на ВКС ще допринесе за еднаквото и правилно прилагане на закона и развитие на правото, доколкото въпросите се отнасят до голям брой сходни случаи.
Ответникът Е. М. А. оспорва жалбата както относно основанията за допускането й до разглеждане, така и като неоснователна по съществото на оплакванията.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С обжалваното решение имотите са поставени в дял на двамата съделители съобразно изразеното от тях желание. Видно от оплакванията в жалбата следва да се приеме, че касаторът е недоволен само от определената пазарна цена на възложения му имот с оглед сумата, която следва да заплати на другия съделител за уравнение на дела му, като намира, че цената на имота е по- ниска от определената от съда. Жалбата не се отнася до възложения имот, тъй като в тази част решението е съобразено с искането на касатора и той няма правен интерес от обжалването.
Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване може да се допусне само когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, който има съществено значение за изхода на спора, и този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, по него има противоречива съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правният въпрос следва да се посочи от страната, която обжалва, а не от съда, тъй като това би било в нарушение на диспозитивното начало и на принципа за равенство на страните в процеса. В настоящия случай касаторът не е формулирал такъв правен въпрос, поради което липсва общото условие за допускане на жалбата до разглеждане. Поставените в изложението въпроси във връзка със заключението на техническата експертиза от 24.11.2008г. нямат връзка с определяне на пазарната цена на имота, тъй като с това заключение е дадено описание на имота и съществуващите в него сгради. Пазарната цена е определена с другото заключение от 11.09.2000 г., но то не е оспорено от страните и правилно е залегнало в съдебното решение при определяне стойността на имота и дължимото от касатора парично уравнение. При това меродавна е цената при разпределяне на имотите, а не посочената в разделителния протокол, тъй изготвянето на такъв протокол поначало не е било необходимо, след като няма да се тегли жребий. Доколкото първото заключение има отношение към претенцията на касатора за извършени от него подобрения в общия имот, то е преценявано от съда във връзка с всички други доказателства, вкл. и със свидетелските показания относно вида на строителните работи и времето на извършването им. Затова е неоснователно се твърди, че възивният съд е обосновал решението си само с препращане към мотивите към решението на първата инстанция и това се поставя като въпрос, по който да се допусне касационно обжалване.
Второто оплакване на касатора е във връзка с отхвърлената част от искането му за присъждане на обезщетение за подобренията в имота, като той е претендирал 32 480 лв. а са му присъдени 3360, 50 лв. Тъй като е установено, че подобренията са извършени приживе на наследодателите, съдът е квалифицирал тази претенция по чл.12, ал.2 ЗН и е присъдил сумата, равняваща се на увеличението на стойността на наследството, която пък е определена след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, вкл. свидетелските показания и заключенията на техническата експертиза. По тази причина следва да се приеме, че по въпроса за задължението му да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните съдът е действал в съответствие със задължителната съдебна практика и по този въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По жалбата срещу уважената срещу касатора претенция за обезщетение за ползването на имота, касационното производство е недопустимо на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на този иск е 2700 лв.- под предвидения в закона минимум от 5000 лв.
Не са налице и условията за служебно допускане на касационното обжалване, тъй като данните по делото не сочат на вероятна основателност решението на въззивния съд да се окаже процесуално недопустимо.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ж. М. Ж. с вх.№2273 20.02.2013 г. срещу решение № 21 от 11.01. 2013 г. по гр.д.№ 472/ 2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Е. М. А. обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения им имот в [населено място] сумата 1190 лв. за периода от 7.07.2008 до 23.09. 2009г.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седемдневен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата част.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: