1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 04.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6439/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на А. С. А. от [населено място] против решение № 455 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 260/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е постановено делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и в нарушение на материалния закон, тъй като от имота могат да се образуват два реални дяла и да се разпределят между съсобствениците по реда на чл. 343 ГПК. Оспорва извода на съда, че за образуване на дяловете били необходими значителни преустройства. Относно допускането на жалбата до разглеждане се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че произнасянето от ВКС би довело до точното прилагане на закона за подобни случаи, при които е възможно обособяване на реални дялове и възлагане на отделните групи съделители с цел да не се допусне изнасяне на публична продан на един наследствен имот.
Ответниците Р. Т. П., Й. М. А., С. А. И. и М. А. А. оспорват жалбата както относно възможността да бъде допусната до разглеждане, така и по съществото на съдържащите се в нея искания.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Допуснатият до делба имот представлява дворно място от 496 кв.м. в [населено място], с построени в него жилищна сграда на два етажа от по 78 кв.м., долепена до нея едноетажна сграда / лятна кухня/ на 62 кв.м. и два гаража, а дяловете на съделителите са съответно 4/6 ид.ч. за Р. Т. П., 1/6 ид.ч. за А. С. А. и 1/6 ид.ч. общо за останалите съделители, които са наследници на брат му А. С. А.. За да откаже да извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК въззивният съд е изложил съображения, че макар и на двата етажа на жилищната сграда да могат да се обособят отделни жилища, те нямат самостоятелен достъп, а осигуряването на такъв изисква значителни преустройства. Освен това между страните няма съгласие за ползване на общите части / коридора/, които съществуват към жилищната сграда и лятната кухня до нея с изградените там санитарни помещения. Затова съдът заключил, че се касае за неподеляем имот и постановил делбата му да се извърши чрез изнасяне на публична продан.
По кой от двата способа да се извърши делбата в разглеждания случай- по чл.353 или по чл. 348 ГПК е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, поради което следва да се счита, че общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е налице.
С оглед на данните по делото, мотивите към решението на въззивния съд и аргументите, изложени от касатора, следва да се приеме обаче, че по така разрешения от въззивния съд правен въпрос не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС визираното основание е налице, когато по разглеждания правен въпрос няма съдебна практика или създадената такава следва да се измени, или когато съответният закон или правни норми са непълни, неясни или противоречиви. Тези условия в случая не са налице, тъй като по въпросите за делбата изобщо и конкретно за способите по чл. 353 и чл. 348 ГПК е формирана задължителна практика, към която съдилищата се придържат. Излагането на особено мнение от член от състава на съда също така не се включва в предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При наличието на съдебна практика по правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, основание за допускане на касационно обжалване би могло да бъде противоречие на решението с практиката на ВКС- основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, или твърдение, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата- основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като и във двата случая касаторът следва да посочи съответната съдебна практика, с която обосновава искането си за допускане на касационно обжалван. В случая касаторът не се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а само на това по т.3, поради което жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Във връзка с възприетия от въззивния съд способ за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан следва да се посочи, че решението е в съответствие с установената съдебна практика, според която този способ за ликвидиране на съсобствеността се прилага, когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Имотът е неподеляем и когато обособяването на отделни дялове е свързано със значителни преустройства или с неудобства по-големи от обикновените- т.5, б.”в” от ППВС № 7/73 г, а такива пречки в случая съществуват, тъй като в жилището на втория етаж следва да се изгради баня и тоалетна като се извърши преустройство на кухненския бокс, а така също за достъпа до този етаж следва да се минава през коридора, който е част от лятната кухня, пристроена към първия етаж на сградата, което би създало неудобства, тъй като лятната кухня попада в другия възможен реален дял от имота. Не е без значение и обстоятелството, че касаторът има дял от 1/6 ид.ч., а останалите съделители-общо 5/6 ид.ч. от общия имот.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 455 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 260/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Осъжда А. С. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Р. Т. П. , Й. М. А., С. А. И. и М. А. А. разноски за касационното производство в размер на 225 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
,