3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
С. 07.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 868 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 28.03.2003 г. по гр.д.№ 321/ 98г. на районен съд [населено място], оставено в сила с решение № 225 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 1299/ 2009 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска за делба на едно дворно място от 4260 кв.м, представляващо УПИ ХІ-343 с площ 2100 кв.м. и УПИ VІІ-343 с площ 1350 кв.м., находящи се в [населено място].
Ищците В. Д. М. и Х. Г. Д. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат, че имотът е придобит по давност и тъй като давностният срок е изтекъл по време на брака на техните родители, е налице съпружеска имуществена общност, което има значение при определяне дяловете на страните в делбата. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с ППВС №8/ 80 г. и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречие с практиката на съдилищата.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице предпоставки за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са наследници на съпрузите Д. М. и П. М.. От представения протокол по гр.д.№ 392/61 г. е видно, че Д. М. е получил по наследство и делба / приключила със спогодба/ дворно място от 4085 кв.м., урегулирано в два парцела, ведно с къща и стопански постройки, а другите сънаследници- по 1200 лв. от оставената от наследодателя парична сума от 3600 лв. Не са били присъдени други парични уравнения. Не е било спорно по делото освен това, че къщата е съборена и по време на брака съпрузите са построили нова жилищна сграда, която е допусната до делба като бивша съпружеска имуществена общност и по отношение на нея решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на дворното място съдът е приел, че то е придобито от единия съпруг по наследство и делба, и макар и това да е станало по време на брака, имотът е негова индивидуална собственост. Позовал се е на ППВС № 7/ 73 г., според което съдебната спогодба има вещнопрехвърлително действие по отношение на имотите, предмет на делбата. Не е уважено възражението на ответниците, че дворното място е придобито по давност от двамата съпрузи, а сключването на спогодбата има значение само на начало на давностното владение. При така установеното придобивно основание е преценено като ирелевантно обстоятелството, че през 1998 г. преживелият съпруг Д. М. се е снабдил с нотариален акт за същия имот, издаден на основание наследство и давностно владение.
По време на постановяване на решението от първоинстанционния съд Д. М. е бил жив, поради което искът за делба на дворното място е отхвърлен с аргумент за липсата на съсобственост. След смъртта на Д. М. ищците са заявили изрично, че не претендират делба на наследството, останало от баща им, а само от това на майка им П. М., което според тезата им, че имотът е бил съпружеска имуществена общност, възлиза на ? ид. ч. от имота.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Формулираният правен въпрос, че придобитото по време на брака представлява съпружеска имуществена общност е неотносим към настоящия случай, тъй като основанието за придобиване на дворното място е наследство и делба, при което имотът е станал лична собственост на единия съпруг. Съдебната спогодба по делото за делба има вещнопрехвърлително действие и от момента на одобряването й от съда наследникът придобива собствеността върху имота. Придобиването е станало през 1962 г., преди приемането на Семейния кодекс от 1968 г. в условията на разделност, но съгласно чл.103 ЗС от 1968 г. режимът на СИО се прилага и за заварени бракове, какъвто е този на наследодателите на страните, т.к. майка им е починала през 1972 г. Съгласно чл.13 от СК от 1968 г. придобитото по наследство е лична собственост на съпруга. Настоящата хипотеза не попада сред случаите, разгледани в ППВС № 8/ 80 г., а именно – давностно владение, изтекло по време на брака на двамата съпрузи, при което се приема, че имотът е станал съпружеска имуществена общност.
Поставянето на правния въпрос и обосновката на неговото значение за конкретния спор е първото условие, която трябва да изпълни касаторът, за да се прецени дали жалбата следва да се допусне до разглеждане. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е винаги конкретен, включва се в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда. С оглед на тези критерии поставеният от касаторите въпрос за придобиване по давност на дворното място и оттам за признаването му за съпружеска имуществена общност- въпрос, разгледан в т.2 от ППВС № 8/80 г., не е определящ за изхода на спора, тъй като мястото е било лична собственост на единия съпруг, придобито по наследство и делба на наследство. Дворното място не е включено в наследството, останало от майката на касаторите и което единствено е било предмет на делбата и това е довело до отхвърляне на предявения иск и в този смисъл решението е в съответствие, а не противоречи на практиката на ВС, обобщена в ППВС № 8/ 80 г.
Материалноправният въпрос е общо основание за допускане на касационното обжалване и непосочването му е достатъчна причина жалбата да не допусне до разглеждане, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Водим от тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 23.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 1299/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда В. Д. М.- ЕГН [ЕГН] и Х. Г. Д.- ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], № 24, вх.А, ет.1, адв. М. Т., да заплатят на М. Д. Н. и С. Н. М. от [населено място], В. област разноски по делото за настоящото производство в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: