1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 20.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 930/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1805/ 2008г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивно отделение ответникът- Съюз на транспортните синдикати в България- С., [улица] осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца- Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството владението на един недвижим имот в [населено място] [улица], представляващ дворно място с масивна двуетажна сграда, с партер и тавански етаж.
Ответникът е подал касационна жалба срещу горното решение, като развива оплаквания, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК порази липсата на достатъчно съдебна практика по приложението на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБПФК и Българските професионални съюзи- Д.в.бр.105/ 1991 г.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна, а също и неподлежаща на касационно разглеждане.
За да се поизнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото е установено, че имотът е придобит през 1942 г. от фонд „Взаимопомощ” към Организацията на българските железничари и моряци. Касае се за организация, попадаща под режима на Закона за професионалните организации и Наредбата за професионалните сдружения на държавните служители. С Наредба- закон от 1945 г.- Д. в. бр. 81/ 9.02.1945г. тези нормативни актове са отменени, а имуществото на професионалните организации както и на фондовете на техните взаимоспомагателни и взаимоосигурителни каси се предава на съответните профсъюзи, което е изрично регламентирано и с чл.10 от Указа за взаимоосигурителните и застрахователните каси и фондове- Д.в.бр.197/ 21.08. 1950 г. В случая това е станало със заповед №54а/ 6.04.1945 г. на министъра на вътрешните работи и имуществото е било предадено на Общия работнически професионален съюз /по късно Б./. Съгласно Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, О. фронт, Д. комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи /Б./ имуществото на тези партии и организации е станало държавна собственост, с което се обосновава и легитимацията на държавата като ищец по настоящото дело за собствеността на имота.
От друга страна съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че е собственик на имота и го владее на правно основание като правоприемник на фонд „Взаимопомощ” към Организацията на българските железничари и моряците, закупил имота през 1942 г.
Първият правен въпрос, с който се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, е за точното прилагане на разпоредбата на чл.1 от Закона за имуществото на Б., Б. и др. организации. Този въпрос е съществен за изхода на делото , тъй като съдът е приел, че именно по силата на действието на този закон имотът е преминал в собственост на държавата. Според касаторите имотът не попада в предмета на чл.1 от закона, той като той се отнасял само до имущество, получено след 9.09.1944г., докато по делото имотът бил придобит през 1942 г. Освен това се твърди, че касаторът не е бил уведомен за заповедта на министъра на финансите № 2407/ 26.01.1999г. за одържавяване на имота, поради което счита, че същата не е влязла в сила и не може да му се противопостави.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че така поставеният правен въпрос не обосновава допустимост на касационното обжалване в поддържаната от касатора хипотеза по чл.280, ал.1, т.3 ГПК . Законът за имуществото на Б., Б., ОФ, САБПФК и Б. е с ясно очертано приложно поле, визирано в чл.1 от същия закон, където е посочено, че се обявява за незаконно придобитото имущество от посочените организации, получено след 9.09.1944г. и че същото се отнема в полза на държавата, като това действие на закона настъпва ех lege, а изземването на имуществото става въз основа на заповед на министъра на финансите. Специфична особеност на закона е, че имуществото се отнема от правоприемниците на тези организации, и конкретно за имуществото на Б.- от правоприемника му К.. Относно характера на закона се е произнесъл и КС на РБългария с Решение № 9 от 27.VII.1992 г. по конст. д. № 4/92 г., в което разкрива и тази особеност на закона , че той се дезинтересира от отделния придобивен способ за различните активи на имуществото, което се отнема. Без значение е поради това, дали към съответния момент на придобиването действащото право е считало това придобиване за правомерно и основателно, или за неправомерно и неоснователно. Съгласно чл.1 от закона той обхваща имотите, придобити от посочените в чл.1 организации след 9.09.1944 г. Като е установил, че имотът е предаден на общия работнически професионален съюз, чийто правоприемник са Българските професионални съюзи, със заповед № 54а/6.04.1945 г. на министъра на вътрешните работи, съдът е обосновал приложението на закона и за процесния имот, поради което решението му е в съответствие с установеното в съдебната практика тълкуване на закона и затова случаят не попада в категорията на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на така разкрития смисъл на закона първоначалното закупуване на имота през 1942 г. от фонд към професионална организация, която е прекратена, е ирелевантно, а меродавно е предаването на същия имот през 1945г. на новообразувания професионален съюз /ОРПС/.
Вторият поставен въпрос, за това дали заповедта за изземване на имуществото е влязла в сила, не поставя правен проблем, при положение че имуществото е станало държавно по силата на самия закон. От самата заповед освен това е видно, че тя е била адресирана до Б., чието имущество трябва де се изземе, като в закона няма изискване да се уведоми и непосредствения ползвател на имота, какъвто е бил към този момент касаторът
В т.3 от изложението се развиват доводи, които не са относими към отделните хипотези по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните. По съществото си това са касационни основания за отмяна на въззивното решение по чл.281 ГПК и не могат да се разглеждат на настоящия етап от производството.
По изложените съображения следва да се приеме, че като цяло не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 1805/ 2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-б въззивно отделение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: