Определение №378 от 20.4.2011 по гр. дело №707/707 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 378

София, 20.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 707/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 и сл.ГПК.
С решение от 17.08.2007 г. по гр.д.№ 20077/2006г. по описа на СРС, 51 състав е признато за установено по отношение на М. С. У., В. И. П., Р. В. П. и И. Н. П., че И. В. И. е собственик на ? ид. ч. от дворно място- УПИ- ХХХІІ- 345 от кв.20 по плана на[населено място], кв.И., на жилище на втория етаж от двуетажна сграда в имота, на преземния етаж от друга сграда в същия имот, на един гараж и на ? ид. ч. от свинарник, овчарник и външен клозет, построени в имота. Освен това В. П. е осъден да предаде на И. В. И. и владението на приземния етаж.
С решение от 5.03.2009г. по гр.д.№ 1288/2008г. на СГС, ІІ- б възивен състав решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ответниците М. С. У. и В. И. П..
В жалбата на М. У. се поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон, тъй като тя се счита за собственик на целия имот, а относно допустимостта на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК
С молба от 28.10.2009 г. В. И. П. е оттеглил подадената от него касационна жалба.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е признат за собственик на описаните в решението обекти на основание прехвърлянето им с договори за покупко- продажба от страна на ответниците, които са негови родители и от сестра му Р. Ц., както и на основание собствено строителство, а владението на приземния етаж му е присъдено поради погасяване правото на ползване, запазено в лицето на прехвърлителя В. И. П..
В жалбата на М. У. се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, с което обосновава и допустимостта на касационното обжалване.
С оглед на данните по делото и съдържанието на жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че жалбата на М. У. не следва да се допуска до разглеждане. Съгласно чл.280 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не всяко въззивно решение подлежи на обжалване пред касационната инстанция, а само това, спрямо което са налице и се докажат предвидените в закона специални условия. На първо място касаторката следва да посочи кой е материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, като следва да се приеме, че тя не е изпълнила това условие, тъй като твърди най- общо, че такъв въпрос е правото на собственост, докато съобразно ТР № 1/ 2009 г. въпросът трябва да е конкретен, свързан с данните по делото и да е от определящо значение за изхода на спора. Въпросът не може да се постави служебно от касационната инстанция, тъй като с това би се нарушило диспозитивното начало в процеса. Така както е формулиран въпросът не позволява и да се конкретизира или уточни в някаква насока, без да се накърни същия основен принцип в процеса. Поставянето на правния въпрос е главната предпоставка за допускане на обжалването, поради което при неизпълнението на това изискване не следва да се обсъждат алтернативните допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Доколкото касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че правилното решаване на делото и всеки въпрос, свързан с правото на собственост, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, следва да се посочи, че тези съображения са неотносими към действителното съдържание на това основание за допускане на обжалването, така както е разяснено в т.4 от ТР № 1/ 2009 г., и което има предвид липсата на съдебна практика по даден правен въпрос или необходимостта да се внесе изменение в практиката.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата на М. У. не отговаря на изискванията на закона и затова не следва да се допуска до разглеждане.
По отношение жалбата на В. И. П. следва да се приеме, че тя е оттеглена с молбата от 28.10.2009 г. и по отношение на нея във връзка с чл.264, ал.1 ГПК производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на М. С. У. от[населено място] срещу въззивно решение от 5.03.2009 г. по гр.д.№ 1288/2008 г. на СГС, ІІ-б възивен състав.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на В. И. П. от[населено място] против същото решение на СГС и прекратява производството по делото в тази част.
В прекратителната част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 7 дн. срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top