3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
С., 11.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1562/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 63 от 11.05.2009 г. по гр.д.№ 4/2006г. на РС-Павликени, оставено в сила с решение № 184 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 692/2009г. на окръжен съд Велико Т. е отхвърлен иска, предявен от И. Г. Х. против ОСЗ- П. за признаване правото му за възстановяване на 9/15 ид. ч. от земеделски имоти, бивша собственост на А. Х.- дядо на ищеца, попадащи в землището на [населено място] и подробно описани по вид, площ и местност в нотариалния акт за придобиването им № 302/1919 г.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допустимост на обжалването поставя правния въпрос за предпоставките, които следва да се установят за уважаване на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, както и процесуалноправния въпрос за съдържанието на мотивите към решението на въззивния съд и правомощията му като инстанция по съществото на спора. Поддържа, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС- ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и че е налице противоречива съдебна практика, която илюстрира с представяне на решение от 7.04.2008 г. по гр.д.№ 902/2007 г. на ОК-Велико Т., р.от 22.11.2007 г. по гр.д.№ 767/2007 г. на Софийски окръжен съд, р.по гр.д.№ 2868//2007 г. на Варненски районен съд и решение от 14.03.2008 г. по гр.д.№ 1150/2007 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът- ОСЗ-П. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е внук на бившия собственик А. Х., починал през 1943 г., чиито имоти са описани в нот.акт № 302/ 1919 г. Част от имотите са възстановени по преписки № 1177/92 г., № 1186/92 г. и № 803/ 92 г. на някои от наследниците му, включително и на ищеца, а за други имоти е поставен отказ за възстановяване, като за тези имоти искът е бил процесуално недопустим и не е разгледан. За друга част от имотите е установено, че наследодателят се е разпоредил преди одържавяването и кооперирането им, поради което за тях искът е отхвърлен като неоснователен, като е прието за неоснователно и недоказано и твърдението на ищеца за фиктивност на тези продажби. За останалите имоти под № 17, 27,29,32,36,38,79,100,104 в размер на 24,7 дка и 109,11,121,139,160 и 163 в общ размер на 112,4 дка искът е отхвърлен по съображения, че липсват доказателства това да са част от отчуждените от наследодателя по протоколи на Т. комисия от 1946 и 1947 г. имоти и липсата на съвпадение/ идентичност/ между имотите, описани по тези протоколи и имотите по нот.акт № 302/1919 г. С оглед на тези съображения е направен и извода, че ищецът не е доказал, че към момента на одържавяването прекият му наследодател- Г. Х., като син на А. Х., е бил собственик или един от съсобствениците на имотите по този раздел от решението.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси не обуславят допустимост на касационното обжалване. Съгласно дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения, формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От съдържанието на касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е видно, че поставените правни въпроси се свързват с твърдения за неправилност на решението поради необсъждане на някои доказателства и доводи на страните, или необоснованост в изводите на съда, довели до отхвърлянето на иска. Въпросът за предпоставките, които трябва да се установят за уважаването на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ действително е определящ за изхода на делото, но от съпоставката между обжалваното и представените решения не може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика, тъй като отхвърлянето на иска не се дължи на друго разбиране по поставения въпрос, а е резултат на конкретните доказателства, събрани по делото и тяхното обсъждане, като правилността на изводите на съда не е предмет на проверка в настоящото производство.
Процесуалноправният въпрос също не обосновава допустимост на обжалването, тъй като от съдържанието на мотивите към решението на въззивния съд е видно, че той е процедирал в съответствие с указанията и разясненията , дадени в т.19 от ТР № 1/ 2001 г., като е обсъдил повторно всички доказателства по делото, включително и заключението на новата техническа експертиза, назначена от въззивния съд, а доколкото се стига до потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, това е страничен резултат от собствените констатации и правни изводи на самия въззивен съд като решаваща инстанция.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 18.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 692/2009г. по описа на окръжен съд Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: