3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
С., 06.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 236/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 3.07.2008 г. по гр.д.№ 1274/2005 г. по описа на Разложки районен съд, оставено в сила с решение № 547-а от 2.09.2010 г. по гр.д.№ 1085/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от М. П. от [населено място] против Л. К., Г. К., М. К., К. К., В. П.- С. и [фирма] [населено място] за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. П. е собственик и предаване владението на ? ид.ч. от УПИ ХІV- 890, 891 в кв.23 по плана на [населено място] и ? ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имот пл.№ 890.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с трите основания по чл.280, ал.1, П., а правните въпроси са „допустимо ли е доказване на правото на собственост, придобито по давност да стане с косвени доказателства чрез прилагане на законни презумпции и фикции, уредени от действащото право, като се има предвид, че периодът на владение може да наложи зачитане на различен правопорядък”, както и за „противоречието в практиката по въпроса дали придобивната давност се прилага служебно или по искане на заинтересованата страна”.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е поддържала, че е собственик на имота по наследство от своята прабаба Е. И. В., а последната го притежава по наследство от баща си И. К. Х., починал през 1935 г., който е бил първоначален собственик на имота. За да удостовери правата на своите наследодатели ищцата е представила 1.извлечение и справка от данъчна книга 1935-52 г., партида № 1108, според които на името на наследници на И. К.х.В. са декларирани къща и дворно място в [населено място], [улица], №28, 2. извлечение от данъчна книга за 1939-50 г., където по партида на Д. К.х.В. е декларирано празно дворно място от 333 кв.м. в [населено място], [улица], № 28 и 3.копие от разписен лист, в който под № 692 е записан имот- парцел VІІ в кв.23- двор на Е. х.В., а в графата за собственик се е подписал Е. З..
Според заключението на техническата експертиза имотът по първия план от 1926 г. е записан с пл.№ 464 на името на К. х.В., идентичен с имот пл.№ 692 по плана от 1958 г. и с парцел ІІ- 890,891 по плана от 1977 г., като по този план имот пл.№ 890 е записан на името на Д. М. В., а имот пл.№ 891- на името на Е. З., като и двамата са се легитимирали като собственици на основание давностно владение.
С оглед на тези доказателства съдът е приел, че ищцата не е установила както родствената си връзка и качеството на наследник на И. К.х.В., така и че наследодателят й е бил собственик на имота или че описаният в декларацията имот- къща и дворно място в [населено място] на [улица],№ 28 са идентични с процесните имоти. Съобразно доказателствата, представени от ответниците, съдът е приел, че наследствен имот, останал от И. К.х.В. / или от неговия наследодател К. В./ е само имот пл.№ 890, но той е бил придобит по давност от Д. М. В., сочен като един от наследниците на „В. къща”, от когото имотът е бил отчужден през 1983 г. /изкупен по реда на З. с изплащане на обезщетение/ и съответно възстановен по съдебен ред съгласно р.№ 252/24.02.1955 г. по гр.д.№ 111/93 г. на Разложки районен съд, а след това продаден на ответника [фирма], [населено място].
От изложеното е видно, че поставените от касатора въпроси, свързани с придобивната давност, засягат правата на ответниците, тъй като само по отношение на тях съдът е приел, че наследодателят им Д. В. е станал собственик на това придобивно основание. Предмет на спора обаче е било твърдяното от ищцата право на собственост в нейно лице, поради което следва да се приеме, че поставените въпроси не са определящ за изхода на делото, тъй като при недоказаност искът за собственост е следвало да се отхвърли, дори и ответниците да не са противопоставили свои права върху имота. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на делото, докато касаторката поставя въпрос, засягащ правата на ответника, при положение, че не доказва сама да е собственик на имота. От друга страна посочването на същинския правен въпрос е задължение на касатора и касационният съд не може да го определи служебно, а доколкото е допустимо да го конкретизира, уточни или квалифицира, обстоятелствената част на изложението в настоящия случай не дава възможност за това.
По изложените съображения следва да се приеме, че при отсъствието на първата предпоставка за допускане на касационно обжалване- формулиране на правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, не следва да се разглежда дали са налице някои от останалите кумулативно предвидени предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 547-а от 2.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 1085/2008 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: