О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 06.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 566/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 542 от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 882/ 2009 г. на Я. районен съд, потвърдено с решение № 201 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 424/ 2009 г. на Я. окръжен съд, ответникът К. Х. Ч. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца Д. Л. собствените му 13 броя оранжерии, монтирани в поземлен имот идент. номер 87374.37.174 в землището на гр.Ямбол, местността “Дюзлюка”, както и да му заплати обезщетение по чл.59 ЗЗД в размер на 2340 лв.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че самият той, а не ищецът е собственик на оранжериите. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Собствеността на ищеца върху претендираните оранжерии е приета за доказана с оглед представения договор за покупко- продажба от 7.06.2001 г., според който Д. Л. купил оранжериите от своя тъст Х. Ч. за сумата 8000 лв. Не са уважени възраженията на ответника, че продавачът не е бил собственик на оранжериите, както и че техен собственик е самият ответник, който е син на Х. Ч.. До тези изводи съдът е достигнал след анализ на представените писмени и гласни доказателства по делото.
Според касатора първият съществен материалнопрвавен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и във връзка с който следва да се допусне касационно обжалване, това е въпросът за приложението на чл.78 ЗС като способ за придобиване собствеността върху движими вещи. От данните по делото обаче и мотивите към решението на въззивния съд е видно, че този въпрос не е определящ за изхода на делото, тъй като съдът е признал ищеца за собственик на основание договора за покупко- продажба от 7.06.2001 г. Съображенията за евентуалната възможност вещите да са придобити и на основание чл.78 ЗС или по давност са изложени допълнително, а не като решаващи мотиви за признаване на ищеца за собственик, поради което те не са определящи за крайните изводи на съда и не могат да обосноват необходимост от касационно обжалване на решението.
От процесуално естество е въпросът за доказателствената сила на писмения договор от 7.06.2001 г., като се твърди, че като частен документ той установява единствено факта на писменото изявление и неговото авторство. Въпросът също не е определящ за изхода на делото. Видно от мотивите на въззивния съд спорът не е решен на плоскостта на формалната доказателствена сила на договора, с каквато той като частен диспозитивен документ се ползва, тъй като не са били оспорени нито факта на писменото изявление, нито авторството на лицата, подписали договора. Защитата на ответника се е изразявала в това да твърди, че праводателят на ищеца не е бил собственик и на второ място- че самият той е собственик на оранжериите, но не е успял да докаже тези свои твърдения, което е действителната причина за уважаване на ревандикационния иск, а не произнасянето по въпроса за доказателствената сила на договора като частен документ.
Вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос също не обуславя допустимост на обжалването. Въпросът се свързва с твърдението, че вещите, предмет на спора, представляват съпружеска имуществена общност като придобити по време на брака на страните и затова като страни по делото е следвало да бъдат конституирани и съпругите им. В решението на въззивния съд обаче няма произнасяне по този въпрос, така че не може да се твърди, че той е съществен за делото и че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ако конституирането на съпругите е било задължително и не е сторено от съда, би било налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание за обжалване на решението, но не се обхваща от основанията за допускане на самото обжалване съгласно критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е съществен за конкретното дело, е първото изискване, която трябва да е изпълнено от касатора, за да се пристъпи към проверка на обжалваното решение. В случая и трите въпроса, които е посочил касаторът, не са съществени за решаването на делото, поради което само на това основание жалбата не следва да се допусне до разглеждане, без да се обсъждат предпоставките на отделните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 424/ 2009 г. на Я. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: