1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 05.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1240/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 4.02.2011 г. по гр.д.№ 3026/2010 г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 936 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 1172/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд в производство по чл.40 от ЗУЕС е отхвърлена молбата на С. К. С. за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици в жилищна сграда в [населено място], [улица], приети на 15.02.2010 г. Решенията са описани под № 1- 26 на стр.2 от решението на въззивния съд, както и още две решения- отказ да се възстанови на С. С. сумата от 1000 лв. за разликата над 850 лв., за която сума първоинстанционният съд е уважил искането й, както и решение, с което С. С. е задължена да внесе в касата на ЕС 725 лв., тъй като за горницата до 958, 35 лв. решението на ОС е отменено.
За да отхвърли иска за отмяна на тези решения възивният съд е приел, че в по- голямата си част те са такива решения, които нямат положителен характер- не внасят промяна в съществуващото положение, не пораждат правни последици и не обективират воля във връзка с упражняването на включени в етажната собственост вещни права, поради което и не подлежат на отмяна от съда. Това се отнася за решения под № 1,2,3,10,11,13,14,15,22,23,24 и 25. Не са отменени и решенията под № 16,17,18, и 19, тъй като те са благоприятни за касаторката и касаят възстановяване на направени от нея разходи. За останалите решения- под № 4, 5, 6, 7, 8, 9, 20 и 21 е прието, че не се сочи или че не е налице нарушение на процедурно правило при вземането им или на императивна правна норма, поради което също не са отменени. Относно отказа да се възстановят разноски на ищцата е посочено, че собственикът, който е дал лични средства за ремонт на общи части, може да ги потърси по исков ред. Относно решението за приемане правилник за вътрешния ред и относно вноските за 2010 г., както и за частичния отказ за възстановяване на сумата над 850 лв. и за задължението за внасяне в касата на ЕС на сумата 725 лв. възивният съд е препратил към мотивите на първонистанционния съд, с които се обосновава отхвърлянето на молбата за отмяна на тези решения.
В касационната жалба на ищцата С. С. се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса дали несъответствието в изчисляването на вноските на етажните собственици съразмерно с притежаваните от тях идеални части в общите части на сградата е основание за нищожност на решението на общото събрание или не? Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите дали разноските, извършени и доказани от управителя за привеждане в действие на решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол по целесъобразност или само по законосъобразност и може ли ОС да взема решения, с които да задължава управителя да връща пари в касата на ЕС, след като тези разноски са били извършени законосъобразно, макар и да не са били необходими. Счита че тези въпроси са свързани с приложението на Закона за управление на етажната собственост от 2009 г., който е сравнително нов закон и по неговото прилагане няма практика. Законът засяга голям брой български граждани, поради което допускането на касационно обжалване би имало значение за точното му прилагане и за развитие на правото- основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като доказателство за противоречива практика се сочат решения на П. районен и Пловдивски окръжен съд по други дела на същата етажна собственост.
Ответниците оспорват жалбата както относно наличието на основания за допускането й до разглеждане, така и по същество на оплакванията за неправилност на решението.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Първият въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е за това дали несъответствието в изчисляване на вноските на етажните собственици съразмерно с идеалните им части от общите части на сградата е основание за нищожност на решението на ОС на ЕС или не. Твърди се, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, като в едни решения, включително и в обжалваното, се приемало, че такова решение на ОС е законосъобразно, ако не е било обжалвано и е влязло в сила, а според другите решения този начин на определяне на вноските /несъобразени с ид.ч./ води до нищожност на решението на ОС.
От съпоставката между обжалваното и другите решения обаче е видно, че твърдяното противоречие не съществува, тъй като мотивите на въззивния съд не са в смисъла, посочен от касаторката. По същество и в самото обжалвано решение са изложени други съображения, а не тези, които сочи касаторката, тъй като с него дължимите вноски / които с предходни решения са били определени по равно/ са преизчислени съразмерно с притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата- т.е. така както са изискванията на закона. Това е видно от приложения № 1, 2, 3 и 4 към решението по т.4 от протокола на ОС от 15.02.2010 г., където разпределението на дължимите вноски е според идеалните части от общите части на сградата. Следователно поставеният въпрос за размера на дължимите вноски е разрешен в съответствие със закона, между предствените решения няма такова противоречие, както се твърди в изложението и затова не може да се допусне касационно обжалване по основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Всъщност становището на касаторката за нищожност на тези решения на ОС не се основава на това, че те са взети в нарушение на закона, а че определените % от ид.ч. по техния размер не са точни, тъй като не бил изяснен действителния брой на собствениците и ползвателите на обекти в етажната собственост, който въпрос е фактически и е разрешен от съда съобразно представените по делото доказателства, като правилността на приетите от съда изводи по фактическите обстоятелства не подлежи на проверка от касационния съд в рамките на това производство.
По втория поставен въпрос- може ли да бъде предмет на съдебен контрол начинът на определяне и разпределяне на средствата за ремонт и обновяване на общите части на ЕС следва да се отговори утвърдително, тъй като това следва от правото на всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС и е уредено в чл.40 от ЗУЕС. От отговора на този въпрос обаче не следва, че има основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в същата насока е и обжалваното решение на въззивния съд, който по повод оплакванията на касаторката е проверил законосъобразността на решенията на ОС и е констатирал, че те не нарушават чл.48, ал.3 и чл.50 от ЗУЕС и чл.41 от Закона за собствеността .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос за контрола върху действията, извършени от управителя, тъй като на практика съдът е извършил проверка за правилността на решението и в тази насока и доколкото е установил незаконосъобразност, го е отменил в съответните части / като е постановил на касаторката да се възстанови определена част от направените разноски, а за друга част я е освободил от задължението за внасяне в касата на ЕС/, а за разликите е преценил, че сумите не следва да се възстановяват /съответно дължат/, тъй като някои от разходите, направени от управителя с негови лични средства не са били необходими и за тях няма взето решение на ОС на ЕС. По тези съображения следва да се приеме, че всъщност въпросът е поставен извън данните по делото, които сочат, че съдът е извършил такъв контрол за законосъобразност, а доколкото спорът е за размера на дължимите за връщане суми / от и на касаторката/ той е фактически и не подлежи на проверка в производството по допускане на касационното обжалване.
В заключение следва да се посочи че не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съображението, че се касае за сравнително нов закон, какъвто е ЗУЕС, не е достатъчно като аргумент, след като не са изложени доводи с какво конкретно по поставените правни въпроси произнасянето на ВКС ще допринесе за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Водим от горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 936 от 22.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 1172/ 2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда С. К. С., със съдебен адрес адв. Ю. К. В. от [населено място], [улица], № 165, партер, да заплати на И. П. Я., М. А. Я., Е. Ц. Н., Злата С. Н., В. П. М. и С. С. П. от [населено място], [улица], № 24 разноски по делото за настоящото производство пред ВКС в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: