1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
С. 28.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 753/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 765 от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 1283/2009 г. на Хасковски районен съд, оставено в сила с решение № 33 от 2.03.2010 г. по гр.д.№ 27/2010 г. на Хасковски окръжен съд е допусната делба на един апартамент и гараж, при равни дялове за гаража, а за апартамента при дялове 6673,99/ 11590, 77 ид. ч. за Л. И. Н. и 49176,39/ 11590,77 ид.ч. а В. Г. В..
Съделителката Л. Н. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материални и процесуалния закон. Поддържа становище, че тя е изключителен собственик на имотите и искът за делба следва да се отхвърли, а евентуално- да се отхвърли само иска за делба на гаража, а делбата на апартамента да бъде при квоти 3000/ 11590,77 ид.ч. за ответника и 8590/ 11590,77 ид. ч. за нея. Счита, че частта от имота, извън покритата с полученото обезщетение за отчужден имот, придобит преди брака, е също нейна изключителна собственост, на основание давностно владение. Намира че по-големият дял от апартамента е резултат и на извънсемеен принос, тъй като парите са й дарени от нейните родители.
От данните по делото е установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 26.01.1975 г. и прекратен на 4.02.2009 г. Преди сключването на брака съпругата е притежавала личен имот-1/2 ид.ч. от парцел Х- 3779, 3780 в кв.477 по плана на [населено място]. Със заповед от 18.07.1974 г. имотът е отчужден и е оценен на 1756 лв. Със заповед от 30.01.1975 г. по чл.100 З. касаторката е обезщетена с апартамент и гараж, за придобиване собствеността на които са съставени констативни нотариални актове № 21 и № 23 от 18.07.1980 г. Съгласно нотариалния акт цената на апартамента е 11590 лв., които са изплатени с припадащата се част от обезщетението и внесени собствени средства в размер общо на 5 990 лв., а остатъкът от 6000 лв. е погасена чрез заем.
За да допусне делбата на гаража при равни дялове съдът е съобразил обстоятелството, че придобиването му е станало по време на брака и че не е опровергана презумпцията, че са вложени общи средства на съпрузите. По отношение на апартамента е отчетен факта, че лична собственост на съпругата е само частта, съответстваща на полученото обезщетение за отчужден имот, притежаван преди брака на страните, а именно 1756 лв., а останалата част е съпружеска имуществена общност. Не е уважено възражението, че част от стойността на апартамента от 3834, 77 лв. е заплатена със средства, подарени на съпругата от родителите й. Не е уважено и твърдението, че съпругата е придобила имотите като лична собственост на основание давностно владение, упражнявано по време на брака.
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд касаторката поставя матералнопрпавния въпрос за това, може ли единият съпруг да придобие само за себе си собствеността върху идеална част от имота по давност, когато 10 годишният срок е изтекъл по време на брака? Твърди, че отрицателният отговор на този въпрос, даден от въззивния съд, е в противоречие с три решения на състави на ВС и ВКС, а именно р.№ 775/27.04.1999 г. по гр.д.№ 1166/98г. на V г.о., р.№ 546/ 6.04.1961 г. по гр.д.№ 959/ 1961 г. на І г.о. и р.№ 151/ 4.03.1992 г. по гр.д.№ 1235/ 1991 г. на І г.о.
Вторият материалноправен въпрос е във връзка с признаването на частична трансформация на лично имущество, с оглед средствата, дадени от родителите на касаторката. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие с практиката на ВС и ВКС, изразена в р.№ 242/ 4.04.1989 г. по гр.д.№ 144/1989 г., ІІ г.о., р.№ 241 от 4.04.1989 г. на ІІ г.о., р.№ 737/ 21.12.2002 г. по гр.д.№ 374/ 2002 г. І г.о. и р.№ 756/ 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809/ 1995 г. на І г.о.
Доколкото касаторката обосновава правото си на изключителен собственик с придобивната давност поставеният първи въпрос е определящ за изхода на делото, поради което следва да се провери дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се касае за задължителна съдебна практика, а за практика на отделни състави на съда. От съпоставката между представените решения и това на въззивния съд обаче се установява, че по правния въпрос за придобивната давност между съпрузите няма противоречие, което да обосновава допускане на жалбата до разглеждане. По настоящото дело съдът е приел, че няма никакви доказателства съпругата да е придобила по давност идеалната част на съпруга си, която той притежава по силата на факта, че имотът е придобит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. Съпрузите са живели в апартамента от придобиването му през 1980 г. до 2003- 2004 г., поддържали са го, правили са ремонт и касаторката по никакъв начин не е демонстрирала, че това е само нейно жилище. От представените решения първите две- р.№ 775 и р.№ 546 не засягат въобще собственост, възникнала по време на брака или въпросът за давността между съпрузи, поради което въз основа на тях не може да се направи извод за противоречива съдебна практика. Р.№ 151 разглежда случай на владение от единия съпруг, осъществявано по силата на предаване със съгласието на предишния владелец- хипотеза съвършено различна от фактическата обстановка по настоящото дело, поради което и чрез това решение не се доказва наличието на противоречива съдебна практика. Формулирането на правния въпрос и представянето на доказателства за наличие на противоречива съдебна практика са задължения на касатора, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС и тези празноти не може да се допълват служебно от Върховния касационен съд. Независимо от това следва да се посочи, че въпросът е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на съдилищата, която се опира на разпоредбата на чл.115,б.”в” ЗЗД във вр.с чл.84 ЗС, че давност между съпрузи не тече, както и с оглед характера на съпружеската имуществена общност като бездялова съсобственост, така че не може да се говори за придобиване по давност от единия съпруг на дела от общността, принадлежащ на другия съпруг. По тези съображения следва да се приеме, че по първия въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен въпрос също не доказва наличието на основание за касационно обжалване. Преди всичко самият въпрос е поставен некоректно, тъй като предпоставя доказани по делото извънсемейни средства за заплащане на имота, докато по настоящото дело е установено, че такива средства няма. Изводът на въззивния съд почива на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, като правилността им не е предмет на проверка в настоящото производство. Съобразно приетата от съда фактическа обстановка правният въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика относно признаването на частична трансформация на лични средства и въобще признаването за лична собственост на всяко имущество, за придобиването на което другият съпруг няма принос. В този смисъл са и представените към жалбата решения на състави на ВС и ВКС по конкретни дела.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата не подлежи на разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 2.03.2010 г. по гр.д.№ 27/2010 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: