3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 23.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3278/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 295/ 23.02.2015 г. по гр.д.№ 212/2015 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от Д. П. Л. и П. П. К. против Г. П. Г. и М. К. Г. относно собствеността на имот № 1116 по ПНИ в [населено място], м.”Св.Н.”.
Ответниците Г. П. Г. и М. К. Г. са подали касационна жалба срещу въззивното решение, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. Считат че ответниците не са доказали, че са собственици на имота. Допуснато е и нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест при разглеждане на отрицателния установителен иск за собственост.
Като основание за допускане на касационното обжалване ищците сочат и трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Поставят следните правни въпроси, които според тях са от значение за крайния изход на спора- 1.Възможно ли е съдът да установи правото на собственост на ответника по отрицателен установителен иск без ответникът да е доказал идентичност на процесния имот с този, чиито предполагаеми права е придобил въз основа на представеното от него основание? По този въпрос се поддържа, че е допуснато противоречие с решение № 123 от 16.04.2009г. по гр.д.№ 3394/ 2007г. на ВКІ, ІІІ г.о. и р.№ 36 от 6.02.2015 г. по гр.д.№ 4994/2014 г., І г.о. 2. Следва ли да се приеме за установено правото на собственост на ответника по отрицателен установителен иск в случай, че последният не е доказал действителността на основанията, от които произтича претендираното право? По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са лица, на които по реда на чл.14,ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е признато правото да им бъде възстановен земеделски имот, без обаче същият да е възстановен в реални граници. За собственик на имота в ПНИ е записан ответникът, поради което ищците са предявили отрицателен установителен иск срещу него. Искът е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че ответникът е доказал правото си на собственост, което произтича от замяна, извършена от Т. комисия, последващи разпоредителни сделки с имота и застояването му- хипотеза, уредена в чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Възраженията, които ищците са противопоставили, са били за това, че в нотариалния акт, удостоверяващ замяната, не е описано решението за замяна на Т. комисията, от което навеждат довод за нищожност на нотариалния акт, съставен за тази замяна- нот.акт № 132/ 66г. Това е и единият правен въпрос, по който считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Д. е неоснователен, поради което и по въпроса не може да се допусне касационно обжалване. Съществува установена съдебна практика, в която се приема, че след като нотариалният акт съдържа удостоверителното изявление на нотариуса, че пред него е представен протоколът-решение за замяна по ЗТПС, доказателствената сила на този акт следва да се зачете, ако не бъде опровергана от оспорващата страна, дори и по делото този протокол да не е бил представен. В този смисъл са р. № 731 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 1240/2009 г. I г. о., р. № 545 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 349/2010 г. II г. о., р. № 367 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г., I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, като въззивният съд се е съобразил с тази практика. Решението не противоречи и на приетото с ТР № 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е очертан предмета на отрицателния установителен иск- а именно-за ищеца- фактите, от които произтича правния му интерес, а за ответника- фактите, от които произтича правото на собственост, като в тези предметни рамки се е провело и доказването в настоящото производството
Вторият правен въпрос е основан на твърдението, че ответникът не е доказал идентичност между процесния имот и този по нот.акт № 132/ 66г.- имота получен по замяна от Т. комисията- т.е. че ответникът е собственик именно на този имот, който се претендира и от ищците. Действително, според задължителната съдебна практика, видно от представеното решение № 36/6.03.2015 г. по гр.д.№ 4994/ 2014 г. на ВКС,І г.о., в какъвто смисъл е и въобще постоянната практика на съдилищата, при спор за собственост, съдът на първо място трябва да установи дали правата, които предявяват страните, се отнасят за един и същ обект. Въззивното решение обаче не противоречи на тази практика, тъй като по настоящото дело не е имало спор, че страните предявяват претенции за един и същ имот, а именно имот № 1116 по ПНИ според сегашното му обозначение.
От заключението на в.л. Цв.А. е видно, че по плана от 1977 г. при заснемането на имотите е отразена вече извършената замяна, тъй като имот пл.№ 696 е записан на името на С. С. А.- правоимащ по нот.акт № 132/66г. От същото заключение е видно, че имот № 1116 съответства на имот пл.№ 696 по плана от 1977г., от което следва извод, че ответниците са доказали собствеността си върху същия имот, за който ищците са искали възстановяване. По тези съображения следва да се приеме, че въпросът за липсата на идентичност на имотите не е определящ за изхода на спора, тъй като такава е била установена от съда.
Ако ищците са считали, че доказателствата за собственост, представени от ответника, се отнасят за друг имот, в тяхна тежест е било да установят това обстоятелство. В този смисъл решението на въззивния съд не противоречи на постоянната съдебна практика относно разпределяне на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост, поради което и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ Д. касационно обжалване на решение № 295/ 23.02.2015 г. по гр.д.№ 212/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: