1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
С., 28.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 364/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 30.01.2009г. по гр.д.№ 2012/ 2007 г. на Софийски районен съд, 25 състав, потвърдено с решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 5594/2009 г. на Софийски градски съд, ІV- в въззивен състав е отхвърлен иска, предявен от С. И. Б. и Н. Е. М. срещу М. А. А. и С. И. Д. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на 15 кв.м., представляващи част от УПИ ХХІІІ-42 в кв.13 по плана на С., [улица], както и искането по чл.4321, ал.2 ГПК / отм./ за отмяна на нотариален акт № 018/22.12.98г.
Ищците С. Б. и Н. М. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, а по допустимостта на обжалването се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и неподлежаща на разглеждане по критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Според становището на ищците те са собственици на спорните 15 кв.м., тъй като се касае за място, придадено по регулация към техен имот и с уредени регулационните сметки.
От заключението на техническата експертиза е установено, че придаваеми места е имало по плана от 1959 г. и тъй като сметките за тях са уредени, дворищната регулация е произвела вещнопрехвърлителното си действие по отношение собствеността на придаваемите части, но това не е било отразено в следващия план от 1968 г. Съгласно протокол от 17.02.71 г., подписан от собствениците на съседните имоти пл.№ 4 и 5 и издадената въз основа на него заповед № 250/3.08.72 г. за попълване на кадастралната основа вярната граница между имотите е определена по съгласие на заинтересованите собственици и това е границата по регулацията от 1971 г., в резултат на което 20 кв.м., които са били придадени към имота на ищците, се връщат обратно към имота на ответниците, в който се включват също и отчуждените 15 кв.м. общинско място/ дере/. По комбинираната скица на в.л. инж.П.-стр.107, тази граница е отразена със син цвят по линията Д-Е и представлява меродавната и към този момент кадастрална и регулационна граница между имотите на страните, тъй като планът не е изменяван досега.
Не е установено по делото ответниците да владеят част от имота на ищците след синята регулационна линия, нито да има изменение на регулацията с нови придаваме места и затова предявеният ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен.
Правният въпрос, който поставят ищците, е за действието на дворищната регулация от 1959 г., като считат, че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.39 ЗПИНМ, според която собствеността на придадените по дворищнорегулационния план места се придобива по силата на самия план. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВС, изразена в ППВС № 5/63 г., тъй като съдът не е зачел действието на дворищнорегулационния план от 1959 г., предвиждащ придаване към имота на ищците на 15 кв.м. общинско място- дере и 20 кв.м. от имота на ответниците.
Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, с който би могло да се обоснове допускане на касационно обжалване, трябва да е такъв въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е определящ за изхода на делото. От мотивите към настоящото решение обаче е видно, че съдът е отдал решаващо значение не на регулацията от 1959 г., а на протокола от 17.02.1971 г. и на ЧИРП, одобрено въз основа на този протокол със заповед № 250/ 3.08.72 г., определящи положението на регулационната и имотна граница съгласно желанието на заинтересованите собственици на двата съседни имота. С оглед на тези съображения въпросът за приложението на чл.39 ЗЗПИНМ не е определящ за изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване. Не са относими затова и въпросите, разгледани в представеното ППВС № 5/63 г., което дава указания на съдилищата по правилното приложение на ЗПИНМ при упражняването на съдебен контрол по законосъобразността на дворищнорегулацонните планове, по оценката на отчуждените имоти, завладяването им и обезщетяването на собствениците
По действителния правен въпрос, разрешен от въззивния съд, не се навеждат доводи и не се представят доказателства за наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, а съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК съставът на ВКС, разглеждащ жалбата, не може да направи това служебно.
С оглед на данните по делото не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то отново се свързва с приложението на чл.39 ЗПИНМ, а освен това по тази разпоредба има създадена обилна и безпротиворечива съдебна практика, докато едно от условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е да липсва съдебна практика или да се налага създадената такава да бъде променена.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 5594/2009 г. на Софийски градски съд, ІV- в въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: