3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 27.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1187/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 315 от 6.02.2015 г. по гр.д.№ 412/ 2014 г. на РС [населено място], потвърдено с решение № 4635/15.10.2015 г. по гр.д.№ 483/ 2015 г. на Благоевградски окръжен съд са отхвърлени исковете на Р. Р. П. против Общината в [населено място] за установяване на правото му на собственост върху 1241/ 14845 ид.ч. от имот № 056020 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], на основание възстановяване от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ и евентуално- на основание придобивна давност.
Ищецът е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като излага оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита че е доказал собствеността си с решението за възстановяване на имота от 9.04.2003 г. по адм.гр.д.№ 158/ 2003 г. на районен съд Г. Д., постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което решение ответникът не се е съобразил. Поддържа като доказано от събраните гласни доказателства и евентуално въведеното основание, а именно придобивна давност.
Ответникът не е взел становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С решение от 9.04.2003 г. по адм.гр.д.№ 158/ 2003 г. на районен съд Г. Д., постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, на ищеца е възстановено правото на собственост върху нива от 2000 дка, в местността „ К.”, землището на [населено място], при съседи Ю. И., река и гора. Въз основа на това решение е постановено р.№ 8862А/9.07.2004 г. на ОСЗГ, с което след измерване на място е възстановен в стари реални граници имот от 759 кв.м., с № 056014 по картата на землището. Останалата част до 2000 дка попада в по-голям имот, № 056020, записан като собственост на общината.
От съдържанието на исковата молба и постановените решения е видно, че ищецът е основал претенцията си за собственост на две основания- възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и давност.
За да отхвърли иска на първото предявено основание съдът се е позовал на обстоятелството, че положително решение за възстановяване на земята по реда на ЗСПЗЗ касаторът има само за имот № 056014 с площ 759 кв.м., а за останалата част няма решение за възстановяване в негово лице. Този факт е бил достатъчен за отхвърляне на иска по първото му основание, тъй като само влязлото в сила решение за възстановяване на имота в неговата цялост може да легитимира ищеца като собственик. В случая за разликата от 759 до 2000 кв.м. няма решение за възстановяване в полза на ищеца, поради което искът му е отхвърлен. По тази част от решението касаторът формулира следния правен въпрос във връзка с допускане на обжалването, а именно- следва ли при повдигнати възражения срещу реализирана в полза на общината реституция на земеделски земи същите да бъдат разгледани, както и да се преценява доказателствената стойност на актовете за общинска собственост. С оглед на данните по делото и предмета на доказване по първия предявен иск, съответно и разпределението на доказателствената тежест, следва да се приеме, че въпросът не обосновава допустимост на касационното обжалване. Това е така защото искът е отхвърлен поради недоказана легитимация на ищеца- липсата на решение за възстановяване, докато въпросът има отношение по възраженията , повдигнати от ответника и които поради изложеното не са били предмет на разглеждане.
Вторият установителен иск е предявен на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, като се твърди, че е владял имота спокойно и непрекъснато от 1992 г. и до 23.04.2012 г., както и към настоящия момент. За да отхвърли този иск съдът е приел, че давност би могла да започне да тече едва след възстановяване на имота в стари реални граници, както е прието в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а в случая това е станало при възстановяване на имота в полза на общината с решение № 1050/ 2.09.2005 г. Отделно от това съгл.чл.7 ЗОбС имотите – публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии – общинска собственост не могат да се придобиват по давност. Спрямо придобиването по давност на имоти частна общинска собственост е наложен и мораториум с § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността- ДВ бр.107/ 2014 г., като давността спира да тече до 31.12.2017г. Съгласно чл.19 ЗСПЗЗ земята, която не е възстановена, също остава в собственост на общината.
Правните въпроси, които се свързват с тази част от решението са 1.Достатъчен ли е периодът, посочен от ищеца, в който се твърди, че е реализирано давностно владение, да е включен необходимият десетгодишен давностен срок, изискуем съгласно закона, за да бъде уважена претенцията за придобиване на собствеността на имота на основание изтекла придобивна давност? 2. Задължен ли е съдът при предявен установителен иск за собственост на основание давностно владение да съобрази по реда на чл. 235, ал.3 ГПК изтекла след предявяване на иска придобивна давност към датата на устните състезания или като факт обуславящ основанието на иска може да бъде преценена само след надлежно изменение на основанието на иска? 3.П. ли се от силата на пресъдено нещо на решението по делото изтеклата след предявяване на иска и незаявена придобивна давност или същата като новонастъпил факт представлява основание за предявяване на нов иск?
Като се имат предвид съображенията, довели до отхвърляне на иска, следва да се приеме, че така поставените правни въпроси са неотносими и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са свързани със забраната за придобиване на общински имоти по давност, докато касаторът поставя въпроси за срока на придобивната давност.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4635/15.10.2015 г. по гр.д.№ 483/ 2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: