1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 01.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 994/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 73 от 18.03.2011 г. по гр.д.№ 847/2010 г. на Троянски районен съд, потвърдено с решение № 189 от 19.07.2011 г. по гр.д.№ 238/2011 г. на Ловешки окръжен съд, е признато за установено по отношение на ответниците С. Д. С. и К. Д. К. от [населено място], че ищците – [фирма], [фирма] и Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” [населено място] са собственици на недвижим имот с площ 1420/ 1439 кв.м. и.ч., находящ се в [населено място], с идентификатор 83212.501 70, ведно с намиращите се в него постройки и подобрения, като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на имота. Със същото решение по реда на чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативния нотариален акт за собственост № 75/ 2009 г., с който ответниците са се снабдили за имота, на основание наследство и давност.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплакване за недопустимост, а по същество намират решението за неправилно, той като се касае за имот на техния наследодател, който е бил внесен в Т. и им е възстановен от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ. Оспорват и приетото от въззивния съд, че първите двама ищци са собственици на имота на основание чл.17а ЗППДОбП/ отм./
Към касационната жалба има приложение, озаглавено „Изложение на касационните основания”.
Съгласно действащия ГПК, за да се допусне касационно обжалване на решението, касаторът следва да посочи правен въпрос по спора, разрешен от въззивния съд в противоречие на задължителната практика на ВКС или по който въпрос е налице противоречива съдебна практика или пък липсва съдебна практика, но трябва да се създаде такава, тъй като въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. От представеното от касаторите „изложение” е видно, че то изцяло приповтаря по съдържание касационната жалба, като се развиват оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост в изводите относно правата на страните. В този вид изложението не отговаря на изискванията на закона и не може да очертае предмета на произнасяне от страна на ВКС на етапа на настоящото производство. Не е достатъчно да се посочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и че решението е в противоречие с практиката на ВКС, а е необходимо да се уточни кой е този въпрос и конкретно на коя практика противоречи даденото от съда разрешение.
От данните по делото не се установява и вероятност решението да е недопустимо, в който случай съдът би могъл служебно да допусне касационно обжалване, съгласно разясненията дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като възивният съд не е допуснал нито постановяване по непредявен иск, нито присъждане на повече от поисканото. Неоснователно е позоваването на противоречие с р.№ 401/ 17.05.2010 г. по гр.д.№ 510/ 2009 г., І г.о, тъй като то разглежда съотношението и обусловеността на иска по чл.108 ЗС с иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, докато в настоящия случай ревандикационният иск е предявен за имот, заснет по кадастралната карта, без да се твърди грешка или непълнота в същата. В тази връзка е неуместно и позоваването на т.14 от ТР № 1/ 4.01.2011 г. на ОСГК на ВКС относно задължението на въззивния съд да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Решението е постановено в рамките на заявения петитум за 1420/ 1439 ид.ч. / съгласно уточнение в с.з. от 21.02.2011 г./, поради което не е налице присъждане на повече от поисканото. Не е уважен и иск, различен от предявения с оглед на основанието за собствеността на ищците, което се свързва с представените данни по делото за предоставянето на държавно имущество за стопанисване и управление и включването му в капитала на преобразуваното търговско дружество и покрива фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП. Изложените от съда съображения за придобиване по давност или въз основа на договор за продажба от 1970 г. между държавни предприятия не са определящи за изхода на спора, поради което тяхното изтъкване не представлява правен въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване.
В т.5 и 6 от изложението не се формулират правни въпроси, а се развиват оплаквания относно това, че не е признато за основателно възражението на ответниците, че имотът им е възстановен от поземлената комисия, както и се оспорва заключението на в.л. за липсата на идентичност на процесния имот с имота по решението на поземлената комисия. Излагат се доводи и за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата, обсъждането на свидетелските показания и на фактите и обстоятелствата по делото.
В т.7 се развиват съображения, че след като имотът е внесен в ТКЗС, липсва основание, на което да е придобит от държавата, както и за доказателствената стойност на съставените актове за държавна собственост. Представеният откъс от решение № 160/24.02.2009 г. по гр.д.№ 155/ 2008г. , ІV г.о. е изваден от контекста на съдебния акт, поради което не позволява да се разкрие какво е противоречието и по кой въпрос с обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил данните по делото, че от 1993 г. ищците са заплащали наем за имота на ответниците, както и че същите са признати за собственици с решение на ПК № 1026/ 12.03.1993 г. Оспорват се изводите на съда по съществото на спора относно признаване на ищците за собственици.
Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, а би могъл само да конкретизира, да уточни или да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото. Представеното от касаторите изложение освен че не съдържа самостоятелно формулиране на правния въпрос, който е обусловил изхода на делото, но и не позволява да се определи такъв въпрос чрез уточняване или конкретизиране на изложението, което е в правомощията на касационната инстанция съгласно цитираното тълкувателно решение. По изложените съображения следва да се приеме, че касаторите не са посочили, обосновали и подкрепили с доказателства никое от предвидените в чл.280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на С. Д. С. и К. Д. К. от [населено място] против въззивно решение № 189 от 19.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 238/2011 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: