1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
С., 21.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 632/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 31 по гр.д.№ 381/ 2005г. на районен съд [населено място] бряг по иск, разгледан на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено , че собственици на имот № 9520271 в м.”М. м.” в землището на [населено място] бряг с площ 1028 кв.м. са наследниците на П. Х. П.- б.ж. на с.гр.
С решение № 79 от 22.02.2011 г. по гр.д.№ 1204/2010 г. на Плевенски окръжен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено като недопустимо- постановено по нередовна искова молба и производството по делото прекратено.
Ищцата Е. Ц. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че то е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно основанията, при които може да се обезсили едно първоинстанционно решение и правомощията на въззивната инстанция по отношение на такива решения. С оглед на тези твърдения следва да се приеме, че като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, като считат че не са налице основания за допускането й до разглеждане, а по същество я намират за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Решението на районния съд е постановено по иск, който е квалифициран по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като е прието, че е налице спор за материално право относно възстановяването на имота, който е принадлежал на наследодателя на ищцата, но е продаден от него през 1958 г. на наследодателя на ответниците, а в днешно време им е предоставен в собственост на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Макар и непрецизно формулиран, по смисъл диспозитивът на решението съответства на предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно че към момента на образуване на ТКЗС собственик на имота е бил наследодателят на ищцата П. Х..
Според въззивния съд, постановил решението по гр.д.№ 41/ 2008 г., същинският предмет на предявения иск е чл.97, ал.1 ГПК, тъй като се търси признаване на правото на собственост на ищцата към настоящия момент. С оглед на това е прието, че съдът се е произнесъл по непредявен иск /по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, вместо по чл.97, ал.1 ГПК/ и затова делото е върнато за ново разглеждане и за произнасяне по действително предявения иск по чл.97, ал.1 ГПК.
Това решение на въззивния съд е отменено от ВКС и с решение № 315 от 7.12. 2010 г. по гр.д.№ 3555/ 2008г. на ВКС, ІV г.о. делото е върнато за ново разглеждане, като на въззивния съд са дадени указания да се произнесе по съществото на спора съгласно възприетата квалификация по чл.97, ал.1 ГПК. При новото разглеждане на делото обаче възивният съд отново е приел, че с оглед съдържанието на исковата молба, тя се явява нередовна и не позволява да се определи точно какъв иск е предявен, поради което повторно обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото.
С оглед на изложените данни като съществен по делото въпрос се очертава този за задължителната сила на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение № 315 от 7.12. 2010 г., с което делото е върнато за разглеждане на иска по чл.97, ал.1 ГПК, съобразно дадената му от въззивния съд правна квалификация и постановяване на решение по съществото на спора. По така поставения въпрос е налице противоречие с т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, което е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 22.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 1204/2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Указва на жалбоподателката Е. Ц. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 30 лв. и да представи вносния документ в съда в 7 дн. срок от съобщението, като при неизпълнение делото подлежи на прекратяване.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: