1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
С., 07.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 518/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 113 от 2.04.2007г. по гр.д.№ 94/2005г. на Благоевградски окръжен съд, оставено в сила с решение № 169 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 262/ 2010 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлен иска, предявен от „Пр., р. и о.” ЕАД [населено място] срещу Д. И. Р. за заплащане на сумата 10 140 лв. като обезщетение за извършени подобрения в имота на ответника в [населено място].
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорва изводите на съда, че е налице незаконно строителство, а по отношение на една от сградите твърди, че въобще не е реституирана, нито по приращение принадлежи към реституирания имот. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, както и противоречие с ППВС № 6/74г. относно дължимостта на подобренията. Подържа се основание за допускане на касационното обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да се мотивира.
Ответникът оспорва жалбата като неподлежаща на разглеждане, а по същество и като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за подобрения, извършени от ищеца в имот, който се връща на ответника по реституция, настъпила на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. С влязло в сила решение по гр.д.№ 333/2002 г. на Благоевградски окръжен съд е прието, че имотът на ответника- дворно място в [населено място], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и двуетажна стопанска сграда е възстановен по силата на закона и дружеството, което го стопанисва до този момент- „Пр., р. и о.” ЕАД, е осъдено да го предаде на собственика му.
За едната сграда / сега преустроена в механа/ е установено, че тя е съществувала към момента на отнемането от държавата, а извършените реконструкция и модернизация не са довели до възникването за нов обект на собственост, поради което сградата се възстановява, а обезщетение за подобренията не се дължи, като в случая намира приложение т.4 от ТР № 1/ 95 г. на ОСГК на ВКС. За другата сграда /представляваща туристическа спалня/ е прието, че тя е новопостроена, но тъй като строежът е незаконен, също подлежи на възстановяване съгласно чл.2, ал.6 ЗОСОИ, но с приложение на чл.73 и 74 ЗС за отношенията между строителя и собственика. По тези съображения и с оглед на разясненията, дадени в ТР № 6/ 2006г. е прието че искът за обезщетение за тази сграда като подобрение върху чужд имот е основателен, но следва да се отхвърли, тъй като е погасен по давност. Възражението за погасителна давност е направено от ответника на 29.05.2005 г. в рамките на производството по обезпечаване на предявения иск за подобрения.
С оглед на изложеното касаторът поставя като определящи изхода на делото следните правни въпроси- за статута на сградата на туристическата спалня като незаконен строеж, за включването й в реституираните имоти, за качеството на ищеца на добросъвестен подобрител и за началния момент на погасителната давност.
Като съобрази данните по делото и изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гр.отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
В частта относно сградата, наречена механа, решението не противоречи на ТР № 1/ 95 г. на ОСГК на ВКС, тъй като по делото е установено, че се касае за съществуваща при отнемането сграда, в която държавата е извършила ремонт и преустройство, които не съставляват пречка за възстановяването й. За такива обекти се прилага разрешението, дадено в ТР № 1/1995 г., те се възстановяват, а собствениците не дължат обезщетение за извършените подобрения. По отношение на тази сграда в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се развиват доводи за допускане на касационно обжалване.
По отношение на втората сграда- туристическата спалня, въпросите дали тя е незаконно построена и дали се включва в обхвата на реституцията, са разрешени с влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, поради което не могат да се пререшават в рамките на настоящия спор за подобренията. По въпроса за статута на сградата като незаконен строеж решението е в съответствие и с ТР № 6/ 2006г., според което незаконните сгради, построени в имот, който се възстановява на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, също подлежат на възстановяване, но за тях се дължи обезщетение по чл.73 и 74 ЗС, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Д., че сградата не е включена при възстановяването освен това противоречи на данните по делото, от които е видно, че решението по чл.108 ЗС обхваща и двете сгради, намиращи се в имота, а присъждането й заедно с реституирания имот е допълнителна индиция, че представлява незаконен строеж, тъй като иначе / в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 ЗОСОИ/ не би се възстановила. Оспорването на правото за възстановяване на сградата на туристическата спалня е следвало да се направи в производството по предявения ревандикационен иск, почиващ на твърдението за настъпила реституция, поради което се касае за възражения, които са преклудирани от влязлото в сила решение по чл.108 ЗС и не е могло да се разглеждат в настоящото производство.
По въпроса дали касаторът има качеството на добросъвестен владелец също не е допуснато противоречие с практиката на ВКС. Разясненията по приложението на закона, дадени в ППВС № 6/74 г. относно подобренията върху чужд имот, в случаите на реституция, която е проведена по- късно със законите от 1992 г. и след това, намират съответно, а не директно приложение. Някои от въпросите са уредени изрично в съответния реституционен закон, поради което отношенията се регламентират съобразно постановеното в него, както е в случаите на чл.2, ал.6 ЗОСОИ, където законодателят изрично е посочил, че за подобренията намират приложение разпоредбите на чл.73 и 74 ЗС, а те се отнасят до правата на недобросъвестния владелец. Следователно самият законодател е определил извършителят на незаконните подобрения като недобросъвестен владелец и е посочил какви са правата му, като съдебната практика се е съобразяла с тази уредба, включително и обжалваното решение.
Последният въпрос е във връзка с началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането за подобрения. В тази част решението е съобразено с ППВС № 6/74г., според което вземането става изискуемо и погасителната давност започва да тече от различни начални моменти, като според обстоятелствата по делото начален момент може да бъде и предявяване на ревандикационен иск от собственика на имота. Решението на въззивния съд съответства на тези указания, и тъй като искът по чл.108 ЗС е бил предявен през 1999 г., а исковата молба за подобренията подадена на 22.04.2005 г., / т.е след повече от пет години/, е прието, в съответствие с постоянната съдебна практика, че вземането е погасено по давност и искът отхвърлен на това основание.
В обобщение следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като твърдението, че разглеждането на спора от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото представлява само възпроизвеждане на текста на закона, но без да се излагат конкретни аргументи, както изисква ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 262/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: