Решение №415 от 30.5.2012 по гр. дело №740/740 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 415

С., 30.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 740/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 146 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 5408 2008г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 157 от 18.03.2011 г. по гр.д.№ 718/ 2010 г. на Софийски окръжен съд, е допуснато да се извърши делба на източния близнак от жилищна сграда в дворно място от 300 кв.м., с идентификатор 65321.908.141, имот находящ се в [населено място], между Х. И. Н.- с дял 108/216 ид.ч., Х. В. Ч.- с дял 24/216 ид.ч., Р. Г. Ч.- 42/216 ид.ч., М. Л. П.- 21/216 ид.ч. и Е. И. Ч.- 21/216 ид.ч.
Решението е обжалвано от съделителите Х. В. Ч. и Р. Г. Ч., които поддържат искане имотът да не се допуска до делба, тъй като не е наследствен, а тяхна изключителна собственост като придобит по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване поставят правния въпрос за това при какви предпоставки следва да се приеме, че един от съсобствениците е придобил целия имот по давност, при положение, че той ползва цялата вещ, владее я като своя, и в какви точно действия се състои противопоставянето му спрямо останалите съсобственици, като подвеждат тези въпроси под хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ищцата оспорва жалбата като неоснователна, както и неподлежаща на разглеждане от касационната инстанция.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По твърдения в исковата молба страните са наследници на общия наследодател и собственик на сградата И. Х. Ч., като ищцата е негова дъщеря, а ответниците наследници от коляното на починалия му син Г. И. Ч.. Част от последните –съпругата Х. Ч. и син Р. Ч. са противопоставили възражение за изключителна собственост на сградата, като са твърдяли, че са я придобили по давност, присъединявайки и владението на своя наследодател Г. И. Ч..
Това възражение не е уважено, като съдът е приел, че липсват доказателства ответниците да са отблъснали владението върху имота на ищцата и да са демонстрирали субективното си отношение за придобиване на целия имот по давност. Посочено е, че ползването на целия имот само по себе си не може да доведе до придобиването му по давност, като са без значение и обстоятелствата по делото, че наследодателят им Г. Ч. е построил втория етаж на сградата, а самият той и семейството му са живеели на първия етаж. Тъй като се позовават и на владение, осъществявано от техния наследодател, касаторите е следвало да установят и по отношение на него елементите на придобивната давност.
С оглед на изложеното и тъй като ответниците противопоставят най-вече факта на осъществявано от тях владение върху цялата сграда и извършени подобрения и надстрояване, за да обосноват променено отношение и намерение за своене, следва да се приеме, че въпросът е определящ за изхода на делото и дава основание за допускане на касационно обжалване. Доколкото се засяга приложението на чл.69 ЗС за съсобственост, възникнала по наследяване, по въпроса е налице противоречива съдебна практика, като едното становище приема, че при съсобственост, възникнала от наследяване, намерението за своене не следва да се манифестира изрично, защото се предполага, че владелецът държи вещта като своя. Според другото становище е без значение на какво основание е възникнала съсобствеността и затова този, който е започнал да владее чуждата част, следва да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на другите съделители.
Наличието на противоречива съдебна практика е дало основание за сезиране на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС за издаване на тълкувателно решение по реда на чл.292 ГПК, до постановяване на което производството по настоящото дело следва да се спре.
По изложените съображения и на основание чл.288 и чл.292 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 18.03.2011 г. по гр.д.№ 718/ 2010 г. на Софийски окръжен съд .
СПИРА производството по делото до приключване на производството по т.д. № 1/ 2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия.
Делото да се докладва за насрочване след постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/ 2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top