1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 16.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело №1842/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 25.07.2012 г. по гр.д.№ 6958/ 2011 г. на районен съд Стара З., потвърдено с решение № 305 от 14.12. 2012 г. по гр.д.№ 452/ 2012 г. на окръжен съд Стара З. е допусната делба между И. А. Д. и П. И. П. по отношение на един апартамент в [населено място], при равни права за двамата съделители.
Въззивното решение е обжалвано от П. И. П., който поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, тъй като съдът не е уважил възражението му за изключителна собственост на апартамента поради пълна трансформация на лични средства, или евентуално- за наличието на частична трансформация със съответна промяна на квотите в имота.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се поддържат хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК- поради противоречие на въззивното решение с константната практика на ВКС по приложението на чл. 21 и чл.23 от Семейния кодекс и по- конкретно по въпросите
1.Чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията, че когато родител предоставя парични средства за закупуване на имот по време на брака, това е дарение лично за съпруга, на когато са предоставени средствата, а не за двамата съпрузи ?
2.Дължи ли съдът отделно произнасяне по искането за признаване на частична трансформация, след като не уважи това за наличието на пълна трансформация на лични средства ?
3.Какъв е критерият за проверка достоверността на свидетелските показания, трябва ли въззивният съд да направи собствен анализ на свидетелските показания и на писмените доказателства и следва ли да се изложат мотиви към фактическите и правни изводи на съда и въз основа на какви доказателства се е достигнало до тези изводи?
Сочи се практика на отделни състави на ВКС, вкл.и решения по чл.290 ГПК, а по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че произнасянето от страна на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и за решаването на подобни съдебни казуси.
Ответницата И. А. Д. оспорва жалбата, както и изложените основания за нейното допускане до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, като по време на брака на името на съпруга П. И. П. са придобили един апартамент в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с идентификатор № 68850.509.3261.4.14, който е предмет на иска за делба. Апартаментът, на стойност 16 204 лв., е придобит чрез договор за замяна на 2.08.1984 г., като в нотариалния акт е записано, че срещу него съпругът П. И. П. е предоставил празно дворно място в [населено място], на стойност 1500 лв. и е заплатил разликата от 14 704 лв. в брой, за която сума е твърдял, че му е дарена от баща му. С това е обосновал и становището си, че имотът, макар и придобит по време на брака, не е станал съпружеска имущества общност, а е негова изключителна собственост поради наличието на пълна трансформация на лични средства, вложени при придобиване на апартамента. При условията на евентуалност е поддържал и становище за наличието на частична трансформация.
За да отхвърли възражението въззивният съд е изложил на първо място съображения, че имотът в [населено място] не е лична собственост на П. П., а е общ за съпрузите, тъй като е придобит по време на брака им чрез договор за покупко- продажба, видно от нот.акт № 187/ 84г. и презумпцията за съвместен принос не е оборена Относно произхода на останалите средства, с които е доплатен апартамента, съдът се е позовал на данните от спестовния влог на П. П., набран по време на брака, от който във връзка с придобиването на този имот / което е очевидно поради близостта по време/ са изтеглени на 31.07.84 г., 2.08.84 г. и 3.08.84 г. общо 14 148 лв.-, толкова , колкото е доплатено при замяната. След анализ на свидетелските показания, при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид родствените връзки на свидетелите със страните по делото, е прието, че бащата на ответника действително е дал 6000 лв., но надарени са били и двамата съпрузи, за да се сдобие семейството с жилище, а не се касае за лично дарение само за неговия син. Изводът са общност на средствата е изграден и с оглед данните по банковия влог на касатора, който е формиран от спестявания и вноски, направени изцяло по време на брака на двамата съпрузи.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос се свързва с довода, че съдът е следвало да приложи презумпцията, според която се приема, че когато родителят на един от съпрузите дава някакви средства, то е с намерение да дари единствено своето дете, а не и неговия съпруг. Във връзка с това касаторът поставя в т.1 въпросът чия е доказателствената тежест за оборване на тази презумпция, като очевидно счита, че оборването е в тежест на другата страна и в случая такова не е постигнато. В представената съдебна практика действително се приема, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи- р.№ 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809/ 95г. на ВС, І г.о., както и че ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, това са твърдения в негова доказателствена тежест- р.№ 727/ 23.11. 2010 г. по гр.д.№ 978/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о. По въпроса за доказателствената тежест в решението на възивния съд не е прието нещо различно от установеното в съдебната практика, поради което не е налице противоречие, което да обуславя допускане на жалбата до разглеждане. По делото и двете страни са представили доказателства в подкрепа на твърденията си и за опровергаване тезите на другата страна и тези доказателства са обсъдени от съда при правилно разпределяне на доказателствената тежест, поради което крайният извод е изцяло на плоскостта на приетите за установени фактически обстоятелства, като правилността на тези изводи по фактите не може да се обсъжда в настоящото производство, което има за предмет само противоречие при произнасянето по правни въпроси.
Вторият правен въпрос също не стои по делото, тъй като съдът е посочил, че от събраните доказателства не се доказва наличие не само на пълна, но и на частична трансформация- следователно съдът се е произнесъл и по евентуалното възражение на ответника за признаване на частична трансформация, което е в съответствие с установената съдебна практика, поради което и по този правен въпрос не може да се допусне касационно обжалване.
Третият въпрос е по-общ и е свързан с дейността на съда по преценка на доказателствата, поради което има отношение към основанията за неправилност на едно решение, но не и в производството по селектиране на касационните жалби. На всички поставени в тази точка подвъпроси отговорът е положителен или е посочен в процесуалния закон, а именно- че свидетелските показания на роднините се преценяват, като се има предвид тяхната възможна заинтересованост- чл.172 ГПК, че въззивният съд прави собствен анализ на доказателствата, че е длъжен да изложи мотиви и да обоснове изводите, до които е достигнал и т.н. След като касаторът твърди, че възивният съд не е действал по посочения начин, той въвежда оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което може да се преценява само ако жалбата е допусната до разглеждане и съдът пристъпва към проверка на правилността на решението с оглед основанията по чл.281 ГПК. Следователно въвеждането на тези оплаквания не съставлява сочене на правен въпрос, по който има произнасяне от въззивния съд, както изисква ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по т.3 също не може да се допусне разглеждане на касационната жалба.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то не е обосновано с обстоятелства и доводи, посочени в ТР № 1/ 2010 г. Съгласно посочените в тълкувателното решение критерии общото твърдение, че разглеждането на делото би имало значение за разрешаване на правни въпроси по подобни съдебни казуси, не е основание жалбата да се допусне за разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 14.12. 2012 г., постановено по гр.д.№ 452/ 2012 г. по описа на окръжен съд Стара З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: