О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 11.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6907/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3154/ 28.06. 2013 г. по гр.д.№ 11369/2012 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 211 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 3115/2013 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иск, предявен от [фирма] с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма] не е собственик на описаните в исковата молба движими вещ, част от оборудването на увеселително заведение в [населено място] и които са предмет на принудително изпълнение
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорва извода на съда, че не е успял да докаже собствеността си върху вещите. Счита че доказателство за придобиване на вещите са представените четири броя фактури.
Моли да се допусне касационно обжалване по въпросите за това дали – 1.Предаването на владението на стоките, предмет на продажбата, елемент ли е от фактическия състав на търговската продажба и влияе ли върху валидността на договора и 2.Записването на фактурите за закупуване на стоките, предмет на продажбата, във вторичните счетоводни документи- дневници за продажба и дневници по ДДС, рефлектира ли върху валидността на договора за търговска продажба. Счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, което установява с представянето на опр.№ 705/20.10.2008г по т.д.№ 399/ 2008г., ІІ т.о. на ВКС, р.№ 1859/ 16-.11.2001 г. по гр.д.№ 359/ 2001 г., V г.о. и р.№ 20/ 25.03.2013 г. по т.д.№ 206/ 2012 г., І т.о.
Ответникът не взема становище по жалбата и нейната допустимост.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено че за парично вземане на лицето М. Д. срещу длъжника [фирма] е образувано изп.д. № 11/2011 г., като е насрочен търг с явно наддаване на движими вещи, които ищецът счита за свои. Предявеният отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК е имал за предмет да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а е собственост на ищеца „П. И. К. 62″, като за доказване на собствеността си ищецът е представил четири двустранно подписани фактури, в които процесните вещи са описани по вид, количество и стойност.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че по делото не било доказано сключването на договор за покупко-продажба на вещите, каквото е твърдяното от ищеца основание за придобиването им. Доколкото по делото са събрани доказателстава, че между страните е бил сключен договор за заем за сумата 10 400 лв., е прието, че предаването на вещи на същата стойност от страна на заемополучателя е станало за обезпечение на заема, но са изложени съображения, че и на това основание ищецът не би могъл да стане собственик на заложените вещи, а като кредитор има единствено правото при неплащане на задължението да се удовлетвори предпочтително от цената им чрез принудително изпълнение върху тях, съгласно чл.159 ЗЗД.
С оглед на така изложените съображения от страна на въззивния съд, обосноваващи решението му за отхвърляне на иска, следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси не са били определящи за крайния изход на спора и следователно не подадат в обхвата на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е разглеждал въпросите, по които касаторът иска жалбата му да бъде допусната. Искът е бил отхвърлен не поради това, че съдът е третирал предаването на владението на стоките като елемент от фактическия състав на продажбата, нито заради това какво значение е отдал на записването на фактурите във вторични счетоводни документи, а защото доказателствата по делото сочат, че между страните не е имало договор за покупко- продажба, а договор за заем, обезпечен със залог върху движими вещи, което сочи на друг способ за уреждане на отношенията им.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 3115/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: