1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 08.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 661/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1790/7.12.2011 г. по гр.д.№ 4031/2011 г. на Плевенски районен съд, потвърдено с решение № 205/ 16.05. 2012 г. по гр.д.№ 82/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд в производство по чл.109 ЗС ответницата Л. К. С. е осъдена да преустанови неправомерните действия, с които нарушава правото на собственост на ищците Р. Д., Й. Д. и Д. Д., като им осигури достъп до общото таванско помещение и им предостави ключове от входната врата до стълбите към таванското помещение.
Ответницата Л. С. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита решенето за неправилно и иска отмяната му и отхвърляне на иска. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правилното решаване на настоящия казус имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ищците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са собственици на първия етаж, а ответницата на втория етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], като спорът им е относно достъпа и ползването от страна на ищците на таванското помещение. От фактическа страна е установено, че достъпът до тавана на жилищната сграда се осъществява само през единия /северния/ вход на сградата и през входна врата, разположена на площадката на втория етаж, както и че ключ тази врата има само ответницата Л. С.. От правна страна е съобразено, че таванът представлява подпокривно пространство, без обособени отделни тавански помещения, поради което и съгласно чл.38 ЗС е обща част за сградата по своето естество и принадлежи на всички собственици на отделни обекти в сградата, в това число и на ищците. Затова поведението на ответницата, която отказва достъп до таванското помещение, е окачествено като неправомерно действие по чл.109 ЗС, даващо основание на ищците да искат преустановяване на това положение и предоставянето на ключове за вратата, през която да имат достъп до тавана. По тези съображения съдът е уважил предявения негаторен иск, като е предписал конкретните действия, които следва да се извършат, за да се преустанови нарушението.
Според касаторката правният въпрос, от значение за решаване на спора, е към кого следва да се насочи искът по чл.109 ЗС- към собственика на съседния имот или към лицето, пряко ограничаващо правото на съсобственика. Този въпрос се поставя с оглед твърдението на касаторката, че не тя, която е собственик на имота, а св.С. /който е неин свекър/ държи ключа от вратата и не позволява на ищците да ползват подпокривното пространство.
От данните по делото е видно, че св.С. е заявил в с.з. на 6.10.2011 г., че „ключ към тавана има само Л.-снахата”. Като се е позовал на тези показания, както и на другите доказателства по делото, съдът е приел, че именно ответницата извършва неправомерни действия и не осигурява достъп на ищците до тавана, поради което искът е уважен само спрямо нея, а спрямо другия ответник / съпругът й/ е отхвърлен, тъй като той от 8 години живеел и работел в Италия.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че правният въпрос поставен от касаторката, е изграден на фактически изводи, каквито възивният съд не е направил, а тези които е направил, не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция на този етап на производството, тъй като съдът не проверява правилността на решението и на фактическите констатации, а предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика, че искът по чл.109 ЗС се насочва към лицето, което с действията си пречи или смущава упражняването на правото на собственост на ищеца, поради което следва да се приеме, че по поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. по поставения. Не са изложени и съображения с какво разглеждането на жалбата от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, така както изисква разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/ 16.05. 2012 г. по гр.д.№ 82/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: