1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 29. 01. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 911/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 538 от 1.10. 2012 г. по гр.д.№ 757/ 2011 г. на Русенски окръжен съд е извършена съдебна делба между М. С. И. и П. Н. И., като съсобственият им имот –апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 6, е изнесен на публична продан.
Съделителката М. И. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, като изразява недоволство от начина на извършване на делбата и иска имотът да се постави в неин дял, тъй като не притежава друго жилище. Твърди, че по въпроса за възлагане на жилището въззивното решение противоречи на практиката на ВС и ВКС и поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делбеният имот представлява апартамент в [населено място], придобит по време на брака на ответницата П. И. с бащата на ищцата. Бракът между двамата е прекратен през 2006 г. , а през 2009 г. наследодателят на страните е починал. Делбата е допусната при равни дялове за страните, като частта на П. И. от ? ид.ч. е получена след прекратяване с развод на съпружеската имуществена общност, а М. И. е получила своя дял по наследство от баща си. При тези данни възивният съд е приел, че по отношение на делбения имот е налице т.н. смесена съсобственост, при наличието на която и съгласно ТР № 1/ 2004г. на ОСГК на ВКС не е допустимо възлагане на имота в хипотезите на чл. 349, ал.1 и 2 ГПК, а същият следва да се изнесе на публична продан. На второ място съдът е приел, че М. И. няма право да получи апартамента, тъй като към момента на откриване на наследството не е живяла с наследодателя, а е била в чужбина.
От изложеното е видно, че решаващите съображения на въззивния съд, за да избере като начин за извършване на делбата публичната продан, са свързани с приложението на ТР № 1/ 2004 г., а също и с обстоятелството, че касаторката не е живяла с наследодателя при откриване на наследството и затова имотът не може да й се възложи в хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК. Спрямо касаторката не може да се обсъжда и основанието за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК, което има предвид само претенцията на преживял или бивш съпруг.
По тези определящи за изхода на делото въпроси касаторката не е представила изложение, което да отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, като формулира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и посочи практика на ВКС, на която решението противоречи, да представи доказателства за наличието на противоречива практика на съдилищата по същия правен въпрос или да обоснове основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касаторката правото й да иска възлагане на апартамента се основава на това, че същият бил даден на баща й като ведомствено жилище и неправилно в договора за закупуването му била включена и ответницата, която не е работила в същото предприятие. Тези твърдения освен че са преклудирани, тъй като биха имали значение евентуално при допускането на делбата, нямат отношение и към действителните мотиви на въззивния съд да извърши делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Цитираните от касаторката решения на състави на ВС от 1955, 1968 и 1987 г. в т.н. изложение са по въпроси и съдебна практика, която не е актуална предвид действащата уредба на съдебната делба в ГПК, а р.№ 723/ 15.12.2003 г. по гр.д.№ 260/ 2003 г. на ВКС, І г.о. е по въпрос за цената на имота, който не стои по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 538 от 1.10. 2012 г., постановено по гр.д.№ 757/ 2011 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: