1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
С., 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 12/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 416 от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 42/ 2011 г. на Пазарджишки районен съд, потвърдено с решение № 394 от 11.10.2011 г. по гр.д.№ 593/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд в производство по чл.32, ал.2 ЗС е извършено разпредeлениe на ползването на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ УПИ ХІХ-1352 в кв.89 по плана на [населено място], като е възприет вариант втори от заключението на в.л. Съсобственици с равни права в имота са ищцата С. К. Т. и ответниците А. И. Б. и Г. С. Б..
Срещу решението на въззивния съд е постъпила касационна жалба от А. Б. и Г. Б., които поддържат, че са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Молят обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като поставят конкретни процесуалноправни и материално правни въпроси, които според тях обуславят изхода на делото.
Ищцата не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са съсобственици с равни права върху дворното място, като притежават и отделни жилища в построената в мястото триетажна жилищна сграда. Всяка от страните е построила и по един гараж, който ползва. Спорът е относно ползването на едно външно огнище /камина/, изградено в двора, за което касаторите поддържат, че е направено от тях и искат да се остави в мястото, определено за тяхно ползване. С оглед местоположението на огнището и на данните, че до този момент то се е ползвало общо от страните, съдът е определил и занапред то да остане в частта, определена за общо ползване на страните, която включва прилежащ терен около сградата с оглед достъпа до нея и обслужването й, както и осигуряване на достъп до вътрешната страна на двора, където главно са свободните площи. В останалата част дворното място е разпределено по равно според правата на страните в него, като е съобразен вариант втори от заключението на в.л Б.Г. и приложената към него скица, която е приподписана от съда и съставлява неразделна част от решението.
Според касаторите разпределението следва да се извърши по трети вариант от заключението на вещото лице, но с предложеното от тях изменение досежно ползването на камината, която да остане в тяхната част, като съответно се увеличи частта за ползване на ищцата, разположена в дворното място зад къщата. В този смисъл те са поискали и допълнително заключение от техническата експертиза, но съдът го е отклонил по съображения, че вещото лице е предложило достатъчно на брой варианти за разпределение на ползването. При обжалването възивният съд е намерил отказът на първонистанционния съд е незаконосъобразен, но тъй като това нарушение не е заявено пред него и не е поискана нова експертиза, е приел, че също следва да се съобразява само с вариантите на ползване, предложени от първоначалната експертиза. Посочено е освен това, че самият въззивен съд не може да разпредели ползването съобразно искането изменение, тъй като не разполага със специални знания предвид необходимостта разпределението да е онагледено и със скица.
С оглед на тези съображения са първият и вторият от процесуалноправните въпроси, поставени от касаторите, които те свързват с приложението на чл. 162 ГПК и смятат, че и в настощия случай съдът е следвало да процедира по начина, указан в тази разпоредба. Считат че нормата намира приложение не само за парични вземания, но и за други случаи, когато искът е доказан по основание, но не може да се установи по размер.
Разпоредбата на чл.162 ГПК / аналогична с чл.130 ГПК /отм/ предвижда, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Съобразно мястото на нормата в закона тя има отношение към разпределение на доказателствената тежест и при липсата на достатъчно доказателства дава право на съда да определи размера, в който ще уважи иска по свое преценка или като вземе експертно заключение на вещо лице. Нормата ползва страната, която е доказала иска по основание и последицата е, че искът не може да бъде отхвърлен поради недоказването му по размер. В съдебната практика безспорно се приема, че разпоредбата има предвид само искове за парични вземания или определяне на цената на имуществено право, както е напр. по р.№ 736 от 5.10.1994 г.по гр.д.№ 593/94 г. на ВС, І г.о., където съдът служебно е определил цената на земеделски имоти, които е трябвало да се включат в масата на наследството в производство по чл.30 от Закона за наследството. Няма основание обаче тази практика да се приложи и в производството по чл.32, ал.2 ЗС, тъй като предметът на този спор не се свързва с размер на иска, а с необходимостта да се разпредели ползването на един съсобствен имот с оглед правата на страните и останалите обстоятелства по делото. В тази насока и касаторите не излагат аргументи в подкрепа на становището си за по-широко тълкуване на нормата на чл.162 ГПК и за промяна в установената съдебна практика, поради което следва да се приеме че по първия и втория въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос е относно това необходимо ли е допълнително заключение на вещо лице в случаите, когато въз основа на дадените вече варианти от експертизите е възможно без никакви затруднения да се постанови съдебния акт. Този въпрос е свързван със становището на касаторите, че въпреки липсата на допълнителна експертиза, съдът е имал възможност и сам да определи начин на ползване, който да ги удовлетворява като включи в тяхната част и външното огнище, което те са изградили. Този въпрос не е принципен и зависи от конкретните обстоятелства по делото, поради което също не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. В настоящия случай съдът е изложил съображения защо не може сам да определи друг начин на ползване и се е произнесъл като е съобразил всички варианти, предложени от вещото лице и е изложил мотиви защо избира един от тях. Въпросът всъщност съдържа оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение чрез отказа за назначаване на допълнителна експертиза или поради невъзприемане предложения от касаторите вариант за служебно определяне на площите за ползване, което представлява касационно основание по чл.281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване, което няма за предмет проверка на правилността на решението
Четвъртият въпрос, който е материално правен, е за това следва ли при определяне на начин на реално ползване съдът да се съобрази с подобренията, направени от страните в общия имот като ги постави в частта, определена за ползване от съответния съсобственик. Твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че наличните постройки, пристройки и подобрения, извършени от отделните съсобственици, трябва да се съобразят при разпределяне на ползването на общото дворно място. В посочения смисъл са представените р. № 899/ 25.10.1985 г. по гр.д.№ 421/ 85 г. на ІV г.о., р.№ 1542/ 4.09.2003 г. по гр.д.№ 1297/ 2003г. І г.о. и р.№ 134 от 5.12. 2008 г. по гр.д.№ 4445/ 2007г. ІV г.о.
Постоянната практика на ВКС действително е в посочения смисъл, като обикновено допълнителните постройки, направени от някой от съсобствениците и ползвани от него се оставят в частта, която му се определя за ползване и от дворното място, така че на практика той получава по- малко свободна площ. Тази практика обаче не е абсолютна и съдът изхожда от конкретната ситуация, както е в настоящия случай, при който данните са, че външното огнище се е ползвало от двете страни, както и че с оглед местонахождението му то не може да се постави в частта, предоставена за ползване на касаторите и по- целесъобразно е да остане в частта от дворното място, определена за общо ползване. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че не е налице и противоречие с практиката на ВС и ВКС, а като цяло не са налице нито едно от поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 11.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 593/2011г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: