2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 30.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2359/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 50 от 5.02.2014 г.по гр.д.№ 913/2013 г. на Врачански окръжен съд е допуснато да се извърши делба на недвижим имот- дворно място с жилищна и стопански сгради в [населено място], [община] между съсобствениците М. И. М. и К. М. М.- с дялове по 5/12 ид.ч. за всеки един от тях и по 1/12 ид.ч. за Ю. Г. Г. и С. Г. Й..
Съделителите С. Г. Й. и Ю. Г. Г. са додали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват размера на определените им квоти в делбения имот.
Като правен въпрос, обуславящ допускане на касационното обжалване, поставят този за приложението на чл.30, ал.2 ЗС, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, като считат че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците и ответниците са наследници / преки и по заместване/ на общия наследодател Й. Г. М.. При завеждане на делото е представен нот.акт № 171/3.11.2005г., с който наследниците на Й. М. се легитимират като собственици на УПИ ІІ- 389 в кв. 9 по плана на [населено място], ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и стопански постройки, на основание наследствено правоприемство от общия наследодател. В нот.акт не са посочени квотите на страните, поради което касаторите са поддържали, че следва да се приложи чл.30, ал.2 ЗС и да се приеме, че частите на съсобствениците са равни, като на тази база да се извърши и делбата между тях. От представените по делото доказателства е установено, че се касае за имот, придобит от Й. М. и съпругата му Й. Т. в режим на съпружеска имуществена общност, което, съобразено и с извършеното дарение от страна на преживялата съпруга на нейната част в полза на дъщерята Р. М., е довело до определяне на други квоти за страните по делбата.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че въпросът за приложението на чл.30, ал.2 ЗС е бил определящ за изхода на делото, но при произнасянето по него въззивният съд се е съобразил с постоянната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗС съдържа една оборима презумпция, тъй като установява, че частите на съсобствениците в общия имот са равни, но до доказване на противното. Точно това е било сторено по настоящото дело, като е установено, че имотът е бил съпружеска имуществена общност и това определя други дялове при наследяването му, както и опровергава констатациите в съставения нотариален акт относно презумирания размер на квотите на страните. В този смисъл е и постоянната съдебна практика по приложението на чл.30, ал.2 ЗС, като някои от решенията са и задължителни за съдилищата, тъй като са постановени в производство по чл.290 ГПК- напр. р. № 652 от 7.11.2003 г. по гр. д. № 137/2003 г., I г. о., р. № 512 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 1115/2009 г., II г. о. За наличието на такава практика може да се съди и от опр. № 945 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 312/2011 г., I г.о. и опр. № 881 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 164/2010 г., I г.о. Относно значението на съставения констативен нотариален акт решението е съобразено и с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В жалбата се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но то също не е налице, тъй като изисква да се посочат аргументи за изменение на установената съдебна практика, каквито в жалбата не се излагат.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 5.02.2014 г.по гр.д.№ 913/2013 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. Л. и Ю. Г. Г. да заплатят на М. И. М. разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1