Определение №199 от 4.4.2014 по гр. дело №1464/1464 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

София, 04.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1464/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № VІ-156 от 18.12.2013 г. по гр.д.№1983/2013 г. на Бургаски окръжен съд е прието за установено по отношение на ответниците В. Г. В, Н. Г. Х., Г. И. В., Н. И. Я., Д. И. Я., Х. К. А., Д. К. К., Г. Д. В., Н. Д. В., С. Г. Я., В. М. П. и Г. М. Я., че ищците Е. З. Б. и С. Б. Б. са собственици на празно дворно място с идентификатор № 11538.504.877 по кадастралната карта на гр.Св. В., съставляващо парцел VІ-590 в кв.38 по плана на м. „И.”, с площ 640 кв.м. На основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен като неверен издадения на името на ответниците нотариален акт за собственост № 51 от 14.08.2001 г. в частта относно същия имот.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за нарушение на материалния закон, тъй като третото лице, от което ищците са закупили имота, неправилно е признато за собственик на основание §4 ПЗР ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че праводателят им е имал качеството на ползвател, мястото не е застроено, а освен това се намира на 500 м. от морската ивица / т. е. не са налице предпоставките нито на §4а, нито на §4б ПЗР ЗСПЗЗ/ според касаторите ищците неправилно са признати за собственици на основание договор за покупко- продажба с този праводател.
Като основание за допускане на касационното обжалване ответниците сочат хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а правните въпроси формулират в три точки, както следва- т.1. Допустимо ли е трансформирането на право на ползване в право на собственост на поземлен имот, намиращ се на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица? 2. Позитивното решение на ПК има ли конститутивно и вещноправно действие и легитимират ли се лицата, в полза на които е издадено като собственици на възстановения имот в отношенията им с трети лица и 3. Относно приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изобщо и конкретно за ползвател, който не е успял да трансформира правото на ползване в право на собственост и че давността не може да започне да тече преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Твърдят че по тези въпроси е налице задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил.
Ищците оспорват жалбата като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, както и поради отсъствието на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Д. за недопустимост на жалбата с оглед цената на иска е неоснователен, тъй като цената на иска, равна на данъчната оценка на имота е 20 160 лв.- над минимума от 5000 лв. по чл.280, ал.2 ГПК. Неправилно се сочи като цена на иска 640 лв., тъй като това е всъщност площта на имота от 640 кв.м.
Ответниците са лица, на които имотът е възстановен с решение на поземлената комисия като правоимащи по чл.10 ЗСПЗЗ. Ищците са закупили същия имот от И. Ф. М., който се е легитимирал като собственик на основание изкупуване на земята по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията на текста, съгласно ДВ бр.46/95г. Въззивният съд е приел, че това е валидното правно основание, на което праводателят на ищците е станал собственик на имота, поради което признал и техните права на собственици по силата на последващото им прехвърляне на имота с договор за покупко-продажба. Тъй като е уважил иска на първото поддържано от ищците основание, съдът не е разгледал евентуалното основание за легитимиране на ищците като собственици, а именно поради придобиване на имота по давност
Мотивите на въззивния съд, които са определящи за крайния изход на спора, са свързани с признатите права по §4 ПЗР ЗСПЗЗ- ДВ бр.46/95г. на лицето, от което ищците са закупили имота. В тази редакция на правната норма, приета със Закона за изменението и допълнение на ЗСПЗЗ, публикуван в ДВ бр.46 от 16.05.95 г., се признава правото на граждани, които към 17 август 1990 г. ползват земи въз основа на актове на Президиума на НС, Държавния съвет или Министерския съвет да придобият собствеността върху тези земи като по избор заплатят земята на общината в едногодишен срок от влизане на този закон в сила, внесат равностойна за ползване земя или получат ползваната земя като обезщетение за друга тяхна земя, която не може да им бъде възстановена. В същата редакция на закона съгласно §4а правото на собственост върху такива земи може да се възстанови, ако старите им реални граници съществуват или могат да бъдат възстановени и не са застроени или върху тях няма трайни насаждения. Когато земята е единствена за ползвателите тя не се възстановява.
Видно от констативния нотариален акт № 61/965г. И. Ф. М. е признат за ползвател на основание нотариално заверена декларация по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а земята е заплатена с кв. № 1194/ 22.06.1995г.
С оглед на тези мотиви към въззивното решение следва да се приеме, че нито един от поставените от касаторите правни въпроси не е относим към предмета на настоящото производство, тъй като по тях няма произнасяне от страна на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009г.на ОСГТК на ВКС правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, трябва да е бил определящ за изхода на делото пред въззивния съд, докато в случая касаторите поставят въпроси, които въобще не са обсъждани и не са свързани с решаващите мотиви на съда. Така нямат връзка с предмета на спора въпросите за приложението на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията съгласно ДВ бр.28/ 1992 г., тъй като ищците не се позовават на тези придобивни основания. По въпроса за конститутивното и вещноправно действие на решението на ПК за възстановяване на собствеността по принцип отговорът е положителен, но в случая не е определящ за изхода на спора, тъй като ищците противопоставят права, които изключват възстановяване на имота в полза на бившите собственици. Неотносими са и доводите във връзка с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като това основание на иска е било предявено при условията на евентуалност и не е разглеждано от съда.
От друга страна по определящия за крайния изход на спора правен въпрос- за приложението на §4 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията съгласно изменението на закона в ДВ бр.49/95г., касаторите не обосновават никоя от хипотезите по чл.290, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК, по които би могло да се допусне касационно обжалване. Независимо от това дори и да се приеме, че ВКС е сезиран по този въпрос, същият е разрешен правилно от въззивния съд, който е приел, че праводателят на ищците се легитимира като собственик на основание посоченото изкупуване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ /Д.в.бр.45/95г./, тъй като е осъществил фактическия състав на тази норма. Заплащането на ползваната земя е станало на 22.06.1995г. в момент, когато нормата е била действаща. Последващото й обявяване за противоконституционна с решение № 8 от 19.06.1995 г. по конст.д.№ 12/ 95г. няма обратно действие, тъй като съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ решението на Конституционния съд влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник и едва от този ден актът, обявен за противоконституционен, не се прилага. В случая това е станало на 30.06.1995г., когато решението на КС е публикувано в ДВ бр.59/95г., респ. влязло е в сила на 3 юли 1995 г. и следователно ползвателят успешно е трансформирал правото на ползване в право на собственост преди да отпадне действието на противоконституционата норма.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-156 от 18.12.2013 г. по гр.д.№1983/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА . К. К., Х. К. А., С. Г. Я., В. М. П., Г. М. Я., Д. И. Я., Г. И. В., Н.И. Я., Г. Д. В., Н. Д. В., Н. Г. Х. и В. Г. В., всичките със съдебен адрес адв.С. Г., Б., [улица] да заплатят на Е. З. Б. и С. Б. Б. от [населено място] разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top