1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 15. 01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 717/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 53 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 425/ 2010 г. на районен съд [населено място] е допусната делба на една нива от 56,500 дка, представляваща имот № … и нива от 7,500 дка, представляваща имот № 008075 в землището на [населено място], местността „А.” между съделителите П. Й. П. от една страна и от друга съпрузите Г. А. и А. А. при дялове 1/ 3 ид.ч. за първия и 2/3 ид.ч. общо за вторите двама съделители. Със същото решение са отхвърлени исковете за делба на тези имоти и на още една нива от 7,001 дка- имот № … по отношение на Г. Й. П. и М. Д. П..
С решение № 194 от 7.06.2012 г. по гр.д.№ 869/2011 г. на Добрички окръжен съд решението на първоинстанционния съд в посочените части е оставено в сила.
Съделителят П. Й. П., който е и ищец по делото, е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на имот № …, както и относно квотите, при които е допусната делба за имоти № … и …. Оспорва и изводите, направени в мотивите към съдебното решение, че разпоредителните сделки с делбените имоти, не страдат от твърдяните пороци, свързани с нарушение на чл.40 ЗЗД, чл.26 ЗЗД и чл.76 ЗН. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, като делбата се допусне по отношение на трите имота при квоти по ? ид. ч. за него и брат му Г. Й. и при незачитане на разпоредителните сделки, извършени от последния с тези имоти.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и поради липсата на основания за допускането й до разглеждане
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на делото е делба на възстановени земеделски земи. Бивши собственици са съпрузите Й. П. Й., починал през 1998 г., на когото са възстановени две ниви, означени като имоти № … и … и съпругата му Д. Г. Й.- починала през 2010 г. с възстановена една нива- имот №…. Наследници на двамата съпрузи са ищецът П. Й. и първият ответник Г. Й..
Данните по делото сочат, че след смъртта на бащата майката Д. прехвърлила на сина си Г. притежаваната от нея 1/3 ид.ч. в имоти № … и …, както и изцяло му продала собствения си имот № …, като прехвърлянето е извършено чрез пълномощник- самият ответник и приобретател Г. Й.. Впоследствие същият прехвърлил на третия ответник 2/3 ид.ч. от имоти № … и …, както и целия имот № … и по този начин се освободил от наследството си.
В исковата молба на П. Й. са наведени доводи за нищожност на тези разпоредителни сделки и затова претенцията му е била на първо място те да не се зачитат, като делбата на имотите се допусне така както са останали от наследодателите на страните и при квоти по ? ид.ч. за всеки един от двамата братя. Възивният съд не е уважил тези доводи, приел е, че сделките не страдат от пороците, наведени от ищеца, поради което допуснал делбата, съобразявайки извършените разпореждания с имотите.
По първия довод- за нищожност на упълномощителната сделка, е прието, че тя е валидно извършена, тъй като с оглед здравословното състояние на упълномощителката тя правилно е положила отпечатък от десния палец и това е било съответно удостоверено от нотариуса.
По довода, свързан с чл.76 ЗН, е посочено, че тази разпоредба намира приложение само когато съсобственик се разпореди с част от наследствен имот в полза на трето лице, докато в случая майката- която е сънаследник и собственик на един от имотите, се е разпоредила с дела си в полза на друг сънаследник- сина си Г. Й., което не обуславя недействителност на разпореждането по чл.76 ЗН. Разпореждането от страна на последния с идеална част в полза на втория ответник Г. А. също не влиза в приложното поле на чл.76 ЗН, тъй като към този момент съсобствеността в лицето на продавача вече е била смесена- по наследство и продажба, като в тази част съдът се е позовал на ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВС. Третата нива пък е била изцяло собствена на майка му, а след това на Г. Й., така че те са могли свободно да се разпореждат с нея.
По твърдението за нарушение на чл.40 ЗЗД, тъй като пълномощникът бил действал във вреда на упълномощителя и продал имота на цена много по- ниска от реалната, съдът е приел, че няма такова увреждане, тъй като пълномощникът е разполагат с представителна власт да продаде имота на цена, каквато намери за добре и по делото няма данни това да е било с цел увреждане на представлявания.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че съществените по делото въпроси са тези, които съдът е разрешил, произнасяйки се по преюдициалните твърдения на ищеца за различни основания за нищожност на сделките, извършени с наследствените имоти, поради което касационното обжалване би могло да се допусне само ако се установи, че по тези въпроси произнасянето на въззивния съд е в нарушение на практиката на ВКС, има противоречива съдебна практика или макар и да няма такава, се обоснове, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Посочените въпроси касаторът е формулирал по следния начин:
1.Нищожен ли е договор за покупко- продажба, извършена чрез пълномощник, при който има драстично разминаване между уговорената цена и действителната пазарна цена на имота.
2.Има ли значение с когото е договарял пълномощникът- със себе си, с близък или с трето лице с оглед знанието за сговаряне във вреда на представлявания.
3.Има ли значение за валидността на сделката, че пълномощникът- купувач, договарял сам със себе си, е изпълнявал синовен дълг.
4.Липсата на подпис, както и на отметка, защо се полага пръстов отпечатък води ли до нищожност на нотариалното удостоверяване.
5.Чия е доказателствената тежест при въведени твърдения, че върху пълномощното не лежи пръстов отпечатък на лицето, сочено като адресат и че този отпечатък не е от десния палец.
6.Приложима ли е разпоредбата на чл.76 ЗН при разпореждане с наследствено имущество от лице, придобило имота на основание наследствено правоприемство и продажба.
7.Длъжен ли е съдът да се самосезира и да провери действителността на упълномощителната или прехвърлителната сделка извън основанията, изложени от страната и без в тази насока да е предявен иск или направено възражение.
8. Следва ли да се присъждат разноски в първата фаза на делбата.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК и ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС освен посочване на правните въпроси, разрешени от въззивния съд, касаторът следва да обоснове наличието по отношение на тях на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по т.1, 2 или 3 на чл.280, ал.1 ГПК, като в първите две хипотези посочи и практиката на ВКС, на която обжалваното решение противоречи или докаже наличието на противоречива съдебна практика по същите въпроси, а по т.3 следва да обоснове необходимостта от разглеждане на жалбата с оглед посочените в закона критерии.
Представената с изложението съдебна практика е относима само към основание за нищожност по чл.40 ЗЗД и към първите три от въпросите, поставени от касатора, поради което и с оглед на указанията, дадени в ТР № 1/ 2010 г., останалите въпроси не следва да се обсъждат при проверка за допустимостта на касационното обжалване, а по тях не се излагат и аргументи, свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
От прегледа на представените съдебни актове е видно, че те не разкриват противоречие с обжалваното решение, тъй като по делата, по които са постановени, са били представени доказателства само за разлика в цените на имотите, и въз основа на тези данни е направен извод, че сделките увреждат упълномощителя. В този смисъл са р.№ 160/ 14.03. 2006г. по гр.д.№ 325/2004г. на ВКС, ІІ г.о., р.№ 597/28.05.2008 г. по гр.д.№ 2365/2007г., І г.о., р.№ 746/17.12.2009г. по гр.д.№ 844/ 2998г. на Добрички окръжен съд, р.№ 615 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/ 2009г., ІІІ г.о. и р.№ 934/13.09.2010 г. по гр.д.№ 3657/2008 г. на ІV г.о., последните две постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според опр.№ 1324/ 18.10.2011 г., по гр.д.№ 262/2011 г. на ВКС, ІV г.о. знанието на третото лице за увреждането е елемент от състав на чл.40 ЗЗД и то винаги съществува когато пълномощникът договаря сам със себе си, но това определение е постановено в производство по чл.288 ГПК и не съставлява съдебна практика или практика на ВКС от кръга на тези актове, описани в т.2 и 3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, даващи основание за допускане на касационно обжалване. Освен това от съдържанието на определението е видно, че то е постановено и при друга фактическа обстановка.
Доколкото все пак в определението се възпроизвежда съществуващата съдебна практика, следва да се приеме, че в настоящия случай обжалваното решение не й противоречи. Това е така защото по делото са били събрани и други доказателства освен тези за разликата в цените, които съдът е обсъдил в тяхната цялост и взаимна връзка, за да обоснове извода, че като е договарял сам със себе си по пълномощно, дадено му от неговата майка, ответникът не е увредил интересите й и продажбите не накърняват добрите нрави. Този подход на въззивния съд е в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с р. № 841/19.01.2010 г. по гр.д.№ 3530/ 2008г на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите за сключване на договора. В конкретния случай съдът е отчел обстоятелствата, че упълномощителят е син на упълномощителката, грижил се е за нея и между тях са съществували отношения на обич и привързаност, което не прави неморално упълномощаването на ответника да продаде имотите сам на себе си и на посочената в договорите цена. В този смисъл е и опр.№ 708 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2010 г., III г. о.
По въпрос № 6, свързан с чл.76 ЗН решението е съобразено с ТР № 1/ 2004 г. относно приложното поле на този иск, поради което в тази част няма основание за допускане на касационно обжалване.
По въпрос № 7 следва да се посочи, че е поставен без връзка с данните по делото, той не е стоял и пред въззивния съд и затова няма произнасяне относно други основания за нищожност и дължи ли се тяхното служебно констатиране. По въпрос, който не е бил разрешен от въззивния съд и няма определящо значение за изхода на делото, не се допуска касационно обжалване.
В частта по въпрос № 8 съдът се е произнесъл с решение по реда на чл.247 ГПК, което има характер на определение, тъй като и основното решение в частта за разноските има такъв характер, поради което жалбата срещу него следва да се разгледа по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Определението за разноските е обжалвано само от ищеца П. Й.. Съгласно т.9 от ППВС №7/ 73 г. и чл.355 ГПК разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос във връзка с присъединени искания те се присъждат по общия ред. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена например в опр. № 81/ 23.02.2012 г. по гр.д № 430/ 2011 г., ІІ г.о., опр.№ 320/ 8.10.2012 г. по гр.д.№ 238/ 2012 г., ІІ г.о., р. № 117 от 7.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г., II г. о., опр.№ 55/ 20.04.2010г. по гр.д.№ 22/ 2010 г., ІІ г.о. и др. От данните по делото е видно че разноските от ответниците са направени за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което е образувано по жалба на ищеца и третира изключително заявените от него искания по чл.76 ЗН и за нищожност на сделки, извършени с наследствените имоти. С оглед резултата от въззивното производство, с което жалбата на ищеца е отхвърлена и на основание чл. 355, пр.2 във вр.чл.78, ал.3 ГПК ищецът правилно е осъден да възстанови на ответниците разноските за адвокатско възнаграждение, поради което в тази част решението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.288 и чл.78, ал.3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 7.06.2012 г. по гр.д.№ 869/2011 г. на Добрички окръжен съд.
Оставя в сила решение № 275 от 13.07. 2011 г. в частта, с която П. Й. П. е осъден да заплати на Г. Й. П. и М. Д. П. разноски в размер на 500 лв. и на Г. И. А. и А. А. А.- разноски в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: