1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 15.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 7595/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 12.10.2012 г. по гр.д.№ 14550/2011 г. по описа на СРС, 41 състав, потвърдено с решение от 30.07.2013 г. по гр.д.№ 195/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав е отхвърлен като неоснователен иск по чл.109 ЗС, предявен от А. Ф. Г. против [фирма] за осъждане на ответника да премахне един електрически стълб, монтиран в солбствения на ищцата недвижим имот в [населено място], кв.С..
Ищцата А. Ф. Г. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че съдът не е изяснил точно кога е монтиран електрическия стълб, което имало значение за това да се определи откога са налице пречки за ползването на собствения й имот. Касационното обжалване се обосновава с наличието на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за което се представят две решения- р.№ 61 от 3.10.2012 г. по гр.д.№ 704/ 2011 г. на Дряновски районен съд и решение от 13.07. 2012 г. по гр.д.№ 203/2012 г. на Ямболски окръжен съд.
Ответникът оспорва касационната жалба като излага, че не са налице основания за допускането й до разглеждане, а по същество намира за правилно и обосновано решението на въззивния съд.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е собственик на УПИ ХVІІ-492 в кв.43 по плана на [населено място], кв.С., с площ 766 кв.м. Не е спорно, че в имота попада стоманенобетонен електрически стълб за ниско напрежение, който фигурира в баланса на Н.- [фирма] с инвентарен № 266659 от 31.03.1992 г. Ищцата е твърдяла, че електрическият стълб е монтиран след като тя е станала собственик на имота през 2004г., но съдът приел, че това твърдение е останало недоказано. Прието е също така, че се касае за енергиен обект по смисъла на § 1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм/ и по силата на закона за него като съществуващ обект е възникнало в полза на ответното дружество сервитутно право, което е запазило действието си и при уредбата по Закона за енергетиката от 2003 г. В заключение съдът е приел, че не е налице неправомерно действие, тъй като по силата на сервитутното право ищцата е длъжна да търпи ограниченията на правото й на собственост, произтичащи от поставения в имота й електрически стълб.
С оглед на изложеното, а също и от оплакванията в жалбата е видно, че правният въпрос по делото е за статута на електрическия стълб и дали монтирането му в имота на ищцата представлява неправомерно действие, срещу което тя може да се защити с иск по чл.109 ЗС. При анализ на обжалваното решение и съпоставката му с представените две съдебни решения на Дряновки районен съд и Ямболски окръжен съд не може да се направи изводи, че е налице противоречива съдебна практика, както се поддържа като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Преди всичко няма данни, че представените две съдебни решения са влезли в сила, а съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС само влезлите в сила съдебни решения могат да се подлагат на сравнение с обжалваното, за да се установи дали е налице противоречива съдебна практика. На второ място дори и да е допустима, съпоставката на обжалваното решение с представената съдебна практика не разкрива противоречиво разрешаване на въпроса за правния статут на електрическия стълб, тъй като съдилищата са изразили принципно еднакви становища, че като заварен от Закона за енергетиката и енергийната ефективност енергиен обект, с него е свързано и възникналото по силата на закона в полза на ответника като енергийно предприятие сервитутно право, което по настоящото дело е основание за запазване на обекта и отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за премахването му, а по гр.д.№ 704/ 2011 г. на Дряновски районен съд- за отхвърляне иска от собственика на имота за обезщетение по чл.59 ЗЗД, макар и във връзка с друг енергиен обект, но с аналогичен статут- един трафопост. Решението на Ямболски окръжен съд е с предмет чл.45 и чл.49 ЗЗД за вреди причинени при извършване на санитарно прочистване на клони, попадащи в сервитутната зона на въздушна линия за ниско напрежение- т.е. е постановено по спор с друг предмет и затова то също не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и затова настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.07.2013 г. по гр.д.№ 195/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: