1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 09.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5143/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 960 от 23.05.2014 г. по гр.д.№ 1042/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска на Е. К. Н. против [фирма] за собствеността и предаване владението на един товарен автомобил „Мерцедес”,рег. [рег.номер на МПС] , или за заплащане на паричната му равностойност.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на съда, че поради липсата на подписи представената от нея фактура за закупуване на автомобила не доказва извършването на сделката.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси за това дали неподписаната фактура представлява писмен договор за продажба на нерегистрирано в България МПС; липсата на подписи пречка ли е да се направи извод за наличие на сделката; при липсата на подписи от какво следва да се ръководи съдът, за да установи действителната воля на страните и съгласие за сделката; неподписаната фактура отговаря ли на изискванията за форма на сделката; както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по всички заявени доводи във въззивната жалба. Задължителната практика на ВКС по поставените въпроси е отразена в представените решения № 71/22.06.2009 г. по т.д.№ 11/2009г., р.№ 92 от 7.09.2011 г. по т.д.№ 478/2010 г., р.№ 50/ 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г., р.№ 609/ 15.01.2009г. по т.д.№ 323/2008г., р.№ 211/ 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г., р.№ 199/ 17.12.2009г. по т.д.№ 386/2009 г., р.№ 93/ 6.07. 2010 г. по т.д.№ 808/ 2009г., р.№ 66/ 5.07.2012г. по т.д.№ 376/2011 г., р.№ 212/ 1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/ 2010 г., р.№ 202/ 21.12. 2013 г. по т.д.№ 866/2012 г., р.№ 23/ 7.02.2011 г. по т.д.№588/ 2010 г., р.№ 252/ 3.01.2013г. по т.д.№ 1067/2011г., р.№ 485/ 18.06.2010 г. по гр.д.№ 3977/2008г., ІV г.о., както и в ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 7/ 65г. и ППВС № 1/ 85г.
Ответникът оспорва жалбата, като смята, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че със средства на родителите си ищцата закупила от автокъща [фирма] товарен микробус „Мерцедес”, внос от Англия, за което била съставена фактура № 087/ 28.04.2011 г. С. Р., с когото ищцата живеела на съпружески начала, взел колата и документите и я регистрирал на свое име, а след това я продал на Д. Р., който от своя страна я прехвърлил на настоящия ответник. За да отхвърли иска за собственост, предявен от Е. Н. срещу последния приобретател, съдът е изложил съображения, че представената от нея фактура не доказва наличието на извършена продажба на моторното превозно средство, тъй като не е подписана двустранно и не може да се приеме, че е налице писмен договор, какъвто се изисква по чл.144, ал.1 ЗДвП за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни превозни средства и който е условие за действителност на продажбата. По тази причина съдът не е взел отношение по останалите доказателства по делото- показанията на разпитаните свидетели, представената контролната лента от касовия апарат за 28.04.2011 г. от фирмата- продавач на автомобила и др. Не са обсъдени доводите във въззивната жалба относно задължителните реквизити на фактурата съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС, относно приложението на чл.20 ЗЗД, както и довода, че се касае за търговска сделка, спрямо която се прилага режима на нищожност по търговското, а не по гражданското право.
Правните въпроси, които обуславят крайния изход на делото и са формулирани от касатора в горния смисъл, в обобщен вид се свързват с доказателственото значение на фактурата и може ли да се счита, че тя удовлетворява изискването за форма по чл.144, ал.1 ЗДвП.
При съпоставката с представената задължителна съдебна практика се установява, че даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос противоречи на тази практика и това е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, тъй като в решенията по чл.290 ГПК се приема, че фактурата може да служи като доказателство за сключен договор за търговска продажба, ако отразява съществени елементи от съдържанието на продажбата, дори и когато не съдържа всички предвидени реквизити по Закона за счетоводството, в това число и подпис на купувача. В този смисъл е решение № 252/3.01.2013 г. по т.д.№ 1067/2011 г. на ІІ т.о. Въззивното решение противоречи и на р.№ 485/ 18.06.2010 г. по гр.д.№ 3977/ 2008г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че няма изискване за реквизити на документа, в който се оформя договорът и е достатъчно да се установи по несъмнен начин каква е била волята на договарящите страни. В същия смисъл е и р.№211/ 30.01. 2012 г. по т.д.№ 1120/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Противоречие има и с р.№ 71/ 22.06. 2009г. по т.д.№ 11/ 2009г. на І т.о., в което се приема, че продажбата на трактор по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, която по закон трябва да се извърши с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а по конкретното дело е съставена само фактура, е действителна.
Основание за допускане на касационно обжалване има и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като въззивното решение не е съобразено със задължителната съдебна практика, според която съдът трябва да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, а конкретно въззивният съд следва да провери първоинстанционното решение с оглед на всички оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба- р.№ 609/ 15.01.2009г. по т.д. № 323/ 2008г., І т.о., р.№ 93 / 6.07.2010 г. по т.д.№ 808/ 2009г., І т.о. и др.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 960 от 23.05.2014 г. по гр.д.№ 1042/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на Е. К. Н. да внесе в седмодневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 102 лв., като в същия срок представи в съда вносния документ. При неизпълнение в срок жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: