1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 22.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2030/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 68 от6.01.2015 г. по гр.д.№ 17192/2013 г. на Софийски градски съд ГО, ІІ-г състав е отхвърлен иска, предявен от П. Ц. М. против Г. Ц. М.- Т. за заплащане на сумата 10 031 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в недвижим имот в [населено място], кв.М., представляващ УПИ- VІ-157 в кв.99 по плана на града, както и възражението за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
П. Ц. М. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за неправилно и необосновано досежно изводите на съда, че не е успял да докаже извършването на подобренията. Счита, че тези изводи за направени и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно преценката на доказателствата по делото.
Като основание за допускане на жалбата до разглеждане касаторът е посочил чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по иска Г. Ц. М. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните по делото са брат и сестра, а спорът е за извършени от брата подобрения в имота, като искът е отхвърлен, тъй като е прието, че ищецът не е успял да докаже, че именно той е извършил подобренията. За този извод съдът се е позовал на данните, че подобренията в дворното място са извършени от родителите на страните, а тези в едноетажната сграда- от ответницата и съпругът й.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане. На първо място изложението, в което се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не е аргументирано и не се излагат съображения, относими към това основание за допустимост на касационното обжалване, така както изисква законът и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС- че се касае за разрешен от въззивния съд правен въпрос, произнасянето по който от страна на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На второ място следва да се посочи, че това основание е налице когато по разрешения от съда правен въпрос няма практика или същата следва да се промени. В настоящия случай съдът се е произнесъл по иск за подобрения върху недвижим имот- въпрос, по който има обилна и трайно установена съдебна практика, според която първото изискване за уважаване на претенцията е ищецът да докаже, че е подобрил чуждия имот. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, тъй като от анализа на доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, е достигнал до извода, че подобренията не са извършени от ищеца. Крайният резултат по делото не се дължи на противоречие с установената съдебна практика, а на конкретна преценка на доказателствата по делото, като правилността и обосноваността на направените от съда изводи не подлежи на проверка в рамките на производството по селектиране на касационните жалби. Не е налице противоречие и със задължителната съдебна практика относно правомощията на въззивния съд, обобщена с ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът е действал като инстанция по същество, обсъдил е всички доказателства и е направил собствени фактически и правни изводи, с които е обосновал решението си да отхвърли иска.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
НЕ Д. касационно обжалване на решение № 68 от 6.01.2015 г. по гр.д.№ 17192/2013 г. на Софийски градски съд ГО, ІІ-г състав.
Осъжда П. Ц. М. да заплати на Г. Ц. М.- Т. разноски по делото от 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: