1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 04.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4517/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № ІІ-52-54 от 19.03.2010 г. по гр.д.№ 34137/2009г. на Софийски районен съд, 52 състав, потвърдено с решение № 1090 от 15.02. 2013 г. по гр.д.№ 3167/2012 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-г състав е допуснато да се извърши делба между Б. Й. Д. и Б. Йорданов И., при равни дялове за двамата, на един апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 9. Не е уважено възражението на Б. Йорданов И. по чл. 21 СК /отм./ за наличието на пълна трансформация на лични средства при придобиване на апартамента, респ.за отхвърляне на иска на делба на същото основание.
Ответникът Б. Йорданов И. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането и обсъждането на доказателствата по делото и излагане на мотиви към решението, отказа за поправка на протокол и за преразпит на свидетел, както и за допускане на относими доказателства. Поддържат се и оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон относно приложението на института на трансформацията, уреден в чл.21 СК / отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят множество процесуални и материалноправни въпроси, с които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване. Първата група въпроси са свързани с това какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение, как следва да се обсъждат доказателствата по делото, за правомощията на въззивния съд относно допускането на нови доказателства, за съдържанието на протокола за съдебното заседание относно отразяване показанията на свидетелите и др. Тези правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване, тъй като по съществото си представляват оплаквания за неправилност на решението, дължаща се на процесуални нарушения и могат да се обсъждат едва в производството по чл.281 ГПК в случай, че има други основания по чл.280, ал.1 ГПК и жалбата се допусне до разглеждане. Материалноправният въпрос е за това какво е правното положение на имот, придобит по време на брака на името но двамата съпрузи и дали това изключва принципно възможността за установяване наличието на трансформация на лични средства на единия от съпрузите. Този въпрос е определящ за изхода на делото, тъй като съдът е отхвърлил иска по чл.21 СК, предявен от бившия съпруг, именно по такива съображения. Въпросът обаче е решен в съответствие с установената практика на ВКС, формирана и по реда на чл.290 ГПК чрез задължителни за съдилищата решения, според които придобиването на имота по време на брака на името на двамата съпрузи изключва възможността един от съпрузите да претендира наличието на пълна или частична трансформация на лични средства с цел недопускане на имота до делба или промяна в равенството на дяловете. Освен цитираните от въззивния съд, в същия смисъл са и р.№ 243 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1300/2010 г., IV г. о., р. № 354 от 4.10.2012 г. по гр. д. № 840/2011 г., I г. о., р. № 483 от 23.05.2012 г. по гр. д. № 1660/2010 г., IV г. о. и др. Даденото в тях разрешение се основава на вещноправното действие на придобивната сделка, което не се влияе от това чии са средствата, тъй като те могат да имат различен произход и да са предоставени с различни намерения от единия съпруг на другия или от техни близки.
Р.№ 1239/ 14.11.2008г. по гр.д.№ 5449/2007г., ІІ г.о., р.№ 1473/ 20.03.2009г. по гр.д.№ 6237/ 2007г. на V г.о. и р.№ 1052/ 27.10. 2008г. по гр.д.№ 3157/ 2007г., ІV г.о., на които се позовава касаторът, тъй като в тях се поддържа противното становище, не са постановени в производство по чл.290 ГПК, а по реда на чл.218а и сл.от ГПК / отм./ и затова не съставляват задължителна съдебна практика по разрешения въпрос съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което чрез тях не може да се обоснове и наличието на противоречие в практиката и допустимост на касационното обжалване.
Останалите представени от касатора решения не разглеждат приложението на чл.21 СК в хипотезата на придобиване на имот на името на двамата съпрузи, поради което не са относими към правния въпрос, разрешен по настоящото дело и също не могат да послужат като основание за допускане на обжалването.
С оглед произнасянето от въззивния съд по основния по делото правен въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС, поставените процесуалноправни въпроси, дори и да се разглеждат като такива за допускане на касационното обжалване, не са от значение за крайния изход на делото, предопределен изключително от установената съдебна практика по чл.290 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1090 от 15.02. 2013 г. по гр.д.№ 3167/2012 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-г състав.
Осъжда Б. Йорданов И., ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. Й. Д., ЕГН [ЕГН] разноски по делото за касационното производство в размер на 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: