1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 29.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4962/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 2.12.2013 г. по гр.д.№142/2013 г. на Берковски районен съд, потвърдено с решение № 9/ 28.05.2014 г. по гр.д.№ 30/2014 г. на Окръжен съд Монтана по предявен установителен иск ищцата М. Г. Г. е призната за собственик на ? ид.ч. от полуподземен етаж, а заедно с Г. А. В. и Б. А. Д.- и на таванския етаж в жилищна сграда, построена в [населено място], ПИ 12961.422.560.
Ответникът А. Г. С. обжалва въззивното решение, като на първо място поддържа, че то е недопусимо, а също така и неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Д. за недопустимост свърза с това, че ищците твърдят да са собственици на етажи от сградата, които не са заснети по кадастралната карта като самостоятелни обекти на собственост, което според касаторката сочи на иск за непълноти и грешки в кадастралната карта по чл.53, ал.2 ЗКИР, а не на иск по чл.124, ал.1 ГПК, какъвто съдът недопустимо е разгледал. По същество се поддържа, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като е признал двата етажа за самостоятелни обекти на собственост в нарушение на изискванията на благоустройствените закони и на строителните правила и норми.
Като единствен правен въпрос, по който да се допусне касационното обжалване касаторката поставя този за допустимостта на въззивното решение като постановено по непредявен иск.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата и ответницата са сестри, наследници на родителите си Г. С. и П. С.. През 1958г. Г. С. закупил дворно място в [населено място] и го застроил с жилищна сграда, която имала полуподземен и първи етаж. След смъртта му имотът е бил предмет на делба между наследниците – съпруга и двете деца, като А. С. и майка й получили първия етаж от сградата, а М. Г. получила правото да пристрои стълбищна клетка и надстрои съществуващата сграда с втори и тавански етаж. Предмет на настоящия спор е собствеността на полуподземния етаж, от който ищцата претендира ? ид.ч., както и на таванския етаж, като изграден в рамките на отстъпеното й право на строеж. Исковете са уважени, като за полуподземния етаж е прието, че той отговаря на изискванията на ППИНМ и затова представлява самостоятелен обект на собственост, общ на двете сестри по наследство и невключен във воденото от тях дело за делба на първия етаж от сградата, а за таванския етаж е прието, че е прилежаща част към втория етаж, за който няма спор, че е собственост на ищцата.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторката развива въпроса за допустимостта на въззивното решение, като твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск- по чл.124, ал.1 ГПК, вместо по чл.53, ал.2 ЗКИР, каквото е действителното правно основание на заявената претенция. Този довод е бил изтъкнат и пред въззивния съд, но е отхвърлен, като е посочено, че двата иска имат различен предмет и незаснемането на дадена сграда или етаж от сграда като отделен обект на кадастъра не е пречка за водене на иск за собственост на същите обекти.
Като съобрази данните по делото и с оглед поставения от касаторката правен въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че въпросът за допустимостта на въззивното решение не може да обоснове провеждане на производство за разглеждане на касационната жалба. Съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС ако има вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо, касационното обжалване се допуска и служебно от съда, без да се изисква формулиране на правен въпрос или да се излагат основания по чл.280, ал.1 ГПК. В настоящия случай се установява, че такава вероятност не съществува, тъй като предявеният иск правилно е квалифициран от съда по чл.124, ал.1 ГПК. Налице е бил и правен интерес от предявяване на иска, предвид оспорване на правата на ищцата и заявяване на собственически права от страна на ответницата. Искът по чл.53, ал.2 ЗКИР има друг предмет, който е свързан с грешка или непълнота в кадастралната карта или кадастралния план към минал момент- момента на одобряването им, и когато тази грешка или непълнота е свързана със спор за материално право. В настоящия случай такава зависимост не съществува и обстоятелството, че претендираните обекти не са заснети като отделни такива по кадастралната карта не е пречка за провеждане на установителния иск за собственост и не води до недопустимост на постановените решения. Това разграничение в предмета на двата иска е разяснено и в представените от касаторката решения на отделни състави на ВКС, при които има и тази особеност, че и трите решения се отнасят за части от поземлени имоти, докато в настоящото дело спорът е за етажи от една сграда.
В изложението към жалбата не се формулират други правни въпроси, а съдът не може да ги поставя служебно, поради което следва да се приеме, че касаторката не установява наличие на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9/ 28.05.2014 г. по гр.д.№ 30/2014 г. на Окръжен съд Монтана.
Осъжда А. Г. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Г. Г., Г. А. В. и Б. А. Д. разноски по делото за касационното производство в размер на 350 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: