1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 30.05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 2253/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 329 от 19.04. 2012 г. по гр.д.№ 414/ 2011 г. на Шуменски районен съд, потвърдено с решение от 16.11.2012 г. по гр.д.№ 428 / 2012 г. на Шуменски окръжен съд, е отхвърлен иска на [фирма] срещу Р. Р. И., Г. В. И., Я. В. Ж. и Г. Г. К. по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат постройките, които са направили върху 115 кв. м. в южната част на УПИ- ХІІІ в кв.32 по плана на [населено място], [община].
Ищецът [фирма] е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че е собственик на процесната част от имота, върху която се намират постройките на ответниците поради това, че тя е била придадена по регулация към техния имот при условията на чл.15, ал.1 ЗУТ- след сключване на предварителен договор между тях за продажба на същото място, какъвто не е представен.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС при разрешаване на правният въпрос за това кой е приложимият материален закон относно статута на придаденото по регулация дворно място- по З. или по ЗУТ, както и по въпроса за придобиване по давност на реална част от урегулиран имот. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане. Поддържат че регулацията е приложена съгласно § 6,т.4 от ПЗР ЗУТ- т.е. е по реда и при действието на З. след изплащане на дължимото обезщетение. Поддържат освен това, че са придобили спорната част и по давност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Видно е от приложените скици, че имотите на страните са съседни, като спорът е за собствеността на една ивица от 115 кв.м. в която попада част от изграден от ответниците гараж, преустроен в млекосъбирателен пункт. Спорната площ е била придадена по регулация от имота на ищците към имота на ответниците, като процедурата е била открита на 31.01.2001 г. и съгласно §6, ал.3 ЗУТ е следвало да се довърши по досегашния ред- т.е. по реда на З., но в срок до 31.06.2001 г. Тъй като този срок не е бил спазен- ответниците са платили обезщетение за придаваемата част на 18.05.2002 г., първоинстанционният съд е приел, че на това основание те не биха могли да станат собственици. Уважено е обаче второто им възражение, а именно, че са придобили спорната реална част по давност, поради което сградата на млекосъбирателния пункт е построена в собствено място, извън това на ищците и в този смисъл не смущава упражняването на тяхното право на собственост.
Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, като е достигнал до същите правни и фактически изводи.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че приложимият закон за уреждане на отношенията за придаваемото дворно място е ЗУТ и по конкретно чл.15, ал.3 , според който границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Тъй като страните не са постигнали подобно съгласие, според касатора мястото е останало негова собственост и държането от ответниците на постройка в чуждия имот е основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС. На второ място касаторът оспорва правните изводи на въззивния съд за възможността ответниците да са придобили по давност реална част от неговия имот, тъй като това е забранено от закона- чл.59 З. и чл.200 ЗУТ. Във връзка с горните обстоятелства са формулирани и правните въпроси за това кой е приложимият закон относно придаденото по регулация дворно място, както и за възможността за придобиване по давност на реална част от имота.
Първият правен въпрос не е обуславящ относно допускането на касационното обжалване. От поставянето на този въпрос и допускането по него на касационно обжалване касаторът няма интерес, тъй като в крайна сметка, след като е приел, че срокът за прилагане на регулацията по отменения ред на З. е изтекъл и приложимият закон е ЗУТ, съдът на практика е приел това, което е поддържал и касаторът, така че тук становищата им съвпадат, а обжалването се допуска само когато решението е неблагоприятно за обжалващата страна.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, а именно за възможността за придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот при действието на ЗУТ, и то конкретно при условията на кратката придобивна давност и разглеждането на административния акт за изменение на регулацията като годно правно основание за придобиване на собственост. Поради значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 428 / 2012 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
Указва на касатора [фирма] да внесе в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 453, 55 лв. и представи в същия срок вносния документ, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: