4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София 04.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1786 / 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2937 / 1.07.2015 г. по г.д.№ 8232/ 2014 г. н Варненски районен съд, потвърдено с решение № 41 от 14.01.2016 г. по гр.д.№ 2720/ 2015г.на Варненски окръжен съд, е отхвърлен иска на Раиса С. Б. за признаването й за собственик на основание давностно владение на имот, представляващ реална част от 539 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.1411 по кадастралната карта на [населено място], м.”М…”.
Ищцата Раиса С. Б. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира постановено в противоречие на материалния закон, тъй като съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Счита че за начален момент на срока на придобивната давност следва да се приеме решение № 500/ 20.07.1998г., което имало конститутивно действие по отношение възстановения имот на ответниците, или евентуалано от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Владението освен това е било спокойно, тъй като не прекъсвано на някое от основанията, посочени в чл.116 ЗЗД.
Касаторката моли обжалването да се допусне по следните правни въпроси:
1. Имат ли конститутивно действие решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999г.?
2.Ако решението на поземлената комисия няма конститутивно действие приключва ли процедурата по възстановяване на собствеността с влизане в сила на плана по §4к ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията ДВ бр. 98/ 28.10.1997г. и кой е началният момент, от който започва да тече придобивна давност? И
3.Дали владението на владелеца е спокойно, ако собственикът се е противопоставял чрез предприемане на въвод във владение или издаване на заповед за изземване и дали придобивната давност се прекъсва, ако не са налице хипотезите на чл.116 ЗЗД? Според касаторката произнасянето от въззивния съд по тези правни въпроси противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в решения № 384/2.11.2012 г. по гр.д.№ 804/ 2011 г., І г.о., р.№ 809/ 10 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 1889/2009г., Іг.о. и р.№ 89/ 5.05.2011 г. по гр.д.№ 750/ 2010 г., ІІ г.о.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е лице, на което имотът е бил предоставен за ползване по силата на ПМС № 76/ 77г., но същата не се е възползвала от възможността да трансформира правото на ползване в право на собственост, поради което имотът е възстановен в полза на предишните / преди образуването на ТКЗС/ собственици. По тази причина ищцата, която владее имота, се е позовала на придобивна давност, което е и основанието на предявения от нея установителен иск за собственост. За да отхвърли иска съдът се е позовал на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и се е обосновал с данните, че възстановяването в полза на ответниците е станало с влизане в сила на заповедта по §4к ПЗР ЗСПЗЗ на 13.06.2008г., от която дата може да започне да тече придобивна давност, като до подаване на исковата молба на 19.06.2014 г. не е изтекъл необходимият десетгодишен срок за придобиване на имота по давност. Не е възприето становището, че началото на давностния срок следва да бъде свързано с издаването на предходно решение на ПК № 500/ 1998 г., тъй като е прието, че то е нищожно- не е подписано от членовете на ПК и няма посочени граници на имота.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касаторката правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и ТР № 10/ 2012 г. на ОСГК на ВКС изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече нова давност от влизане на тази разпоредба в сила т.е. от 21.11.1997г. Ако възстановяването на собствеността е настъпило след тази дата, то от тогава започва да тече и придобивната давност за имота. Спорът по делото е бил свързан с това от кога в конкретния случай е започнала да тече придобивна давност в полза на ищцата при положение, че са били представени няколко решения на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ответниците и кое от тях има конститутивно действие. Приетото от въззивния съд, че възстановяването е настъпило с издаването на заповедта по §4к ПЗР ЗСПЗЗ е в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително съдебната практика е последователна в разбирането, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99г. по правило имат конститутивно действие, което е отразено и в трите решения, представени от касаторката. Това обаче се приема при условие /изразено напр. в р.№ 809/ 10 от 14.01.2011 г. и р. №384/2.11.2012г./, че в решението имотът е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой е възстановеният имот, докато в настоящия случай освен че съдът е преценил представеното решение № 500/ 98г. като нищожно, но и то самото не дава възможност да се установи кой е спорният имот, тъй като не е посочено в рамките на общо признатият за възстановяване имот –нива от 4,200 дка в местността „К. чешме”, къде се намира частта, претендирана от ищцата. В изложението освен това не са формулирани правни въпроси във връзка с изразеното от въззивния съд становище, че това първо решение на поземлената комисия е нищожно, поради което това обстоятелство не подлежи на преценка в производството по допустимост на касационното обжалване.
Р.№ 89/ 5.05.2011 г. на ІІ г.о. е постановено по други правни въпроси, свързани с прекъсване на придобивната давност, които са неотносими към настоящото дело, тъй като в случая искът е отхвърлен поради, това че не е изтекъл десегодишния срок на владени , считано от 2008г. до предявяване на исковата молба, за което е без значение дали през този период е имало прекъсване на давността и на какво основание. В този смисъл и въпросът по т.3 от изложението не е относим към решаващите изводи на въззивния съд.
Вторият поставен въпрос също не обосновава допустимост на обжалването, тъй като и той е свързан с отсъстващата в случая предпоставка, че има валидно решение за възстановяване, макар и преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ № 68/ 99 г.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 14.01.2016 г. по гр.д.№ 2720/ 2015г.на Варненски окръжен съд.
Осъжда Раиса С. Б. да заплати на С. К. Б., Р. И. П., С. И. В., М. И. И., С. В. С., Н. К. Д. и Р. А. Р. разноски за делото пред ВКС в размер на 720 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: