4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 61222/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І-43-115 от 28.07.2015 г. по гр.д.№ 24012/2014 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 1384/ 16.02.2016 г. по гр.д.№ 13975/ 2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав по иск с правно основание чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на Б. Я. П., че същият дължи на ищците А. М. П., И. С. П. и М. С. П. сумата 24 400 лв., представляваща задължение по запис на заповед, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът Б. П. е обжалвал въззивното решение с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал четиринадесет правни въпроса, с твърдение, че по тях са налице всички основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане.
Въпросите са следните: 1.Длъжен ли е заповедният съд да следи служебно дали искът по чл.422 ГПК е предявен своевременно? Аналогичен е и въпросът по т.4 от изложението. 2.Ако няма доказателства че искът по чл.422 ГПК е предявен, следва ли съдът, пред който делото е висящо или заповедният съд служебно да обезсили изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение и да прекрати делото ? 3. Следва ли съдът, пред която делото е висящо, да следи служебно дали са спазени преклузивните срокове и дали заповедният съд е бил своевременно уведомен за предявяване на иска по чл.422 ГПК ? 5.За момента, от който започва да тече срокът за предявяване на иска по чл.422 ГПК- от момента на уведомяване на заявителя или от уведомяването на неговия пълномощник? 6. Ако първо е уведомен заявителят трябва ли да бъде уведомяван и пълномощникът по заповедното производство? 7. Ако е посочен като съдебен адрес пълномощникът, а за възражението първо е уведомен заявителят, трябва ли да се съобщи за това и на пълномощника? 8.Кога съдът трябва да уведоми алтернативно пълномощника и може ли повторно връчване на съобщение до пълномощника да санира пропускането на срока от страна на заявителя? 9.Задължен ли е съдът след като е указал на страната по делото да извърши едно процесуално действие, след това да укаже същото и на пълномощника и от кога започва да тече срокът за извършване на това действие? 10.Посочването на адрес на пълномощника прави ли го автоматично съдебен адрес по смисъла на чл.39, ал.1 ГПК? 11. Допустимо ли е заповедният съд при издаване на заповедта за изпълнение да излиза извън рамките на заявлението по чл.417 ГПК? 12.Представлява ли подобно произнасяне свръхпетитум? 13. Длъжен ли е съдът, пред който делото е висящо, да следи служебно за заявените в заповедното и в исковото производство страни и при констатирано несъответствие да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, респ. съдебното решение? 14.При направено възражение за липса на каузална сделка кредиторът следва ли да докаже факта, от който произлиза вземането му, обезпечено с издадения запис на заповед?
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Искът по чл.422 ГПК е предявен след подадено възражение от длъжника по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 24 400 лв., дължима по запис на заповед от 27.04.2012 г. За подаденото възражение е изпратено съобщение до заявителите, връчено на домашния им адрес на 31.03.2014 г. След това съдът е преценил, че заявителите имат съдебен адрес и пълномощник по делото и повторно е изпратил съобщение до техния адвокат, връчено на 14.08. 2014 г. Прието е че исковата молба по чл.422 ГПК, подадена на 8.05.2014 г., е подадена в срока по чл.415, ал.1 ГПК и че производството е допустимо, поради което съдът пристъпил към разглеждане на делото по същество. Прието е, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл. 535 ТЗ и затова представлява валиден менителничен ефект. Преценено е, че възражението на ответника, че не е получил сумата по записа за заповед, не е същинско възражение относно дължимостта на сумата, поради което не е пристъпено към изясняване на каузалното правоотношение между страните.
С оглед на изложеното съществените правни въпроси, които са определящи за резултата по делото в обобщен вид са за това, дали исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 ГПК и дали съдът е следвало да изследва каузалното правоотношение между страните. Първият въпрос е свързан и с допустимостта на съдебното решение, като ако съществува вероятност решението да се окаже недопустимо, касационното обжалване се допуска служебно.
От данните по делото е видно, че с изпращането на второ уведомление по чл.415, ал.1 ГПК съдът е приложил нормата на чл.39 от действащия ГПК, според която ако страната има упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, напр.р. № 292/ 13.10.2014 г. по гр.д.№ 2938/ 2014 г., ІV г.о. Предходното връчване на съобщението на адреса на заявителите, получено освен не лично от тях, а от лице по чл.46, ал.2 ГПК, не се счита за редовно и затова съдът правилно е преценил, че съобщението следва да се изпрати на адвоката на заявителите и спрямо датата на връчването му исковата молба е подадена в законния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно представените и от самия касатор определения на отделни състави на ВКС връчването на съобщението би било редовно, само ако е връчено лично на страната. По тези съображения по първата група въпроси, свързани с редовността на съобщението по чл.415, ал.1 ГПК и с приложението на чл.39 ГПК, респ. дали искът е процесуално допустим като подаден в законния едномесечен срок, няма основание за допускане на касационно обжалване нито служебно, нито с оглед на поддържаното от касатора основание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за изследване на каузалното правоотношение. По въпроса е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.17, според която предмет на иска по чл.422 ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, и когато той е редовен от външна страна, вземането се счита за доказано по силата на менителничния ефект на тази ценна книга. Общото възражение за недължимост на сумата, каквото в случая е направил и касаторът с изявлението си в отговора на исковата молба, че „ никога не е получавал тази сума- ни по банков път, нито в брой” не поражда задължение за изследване на каузалното правоотношение между страните, тъй като не сочи че между тях има спор и някакво конкретно правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед. В този смисъл решението на въззивния съд е съобразено със задължителните указания в т.17 на ТР № 4/ 2013 г., на ОСГТК, поради което и по този въпрос няма основание за допускане на жалбата до разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1384/ 16.02.2016 г. по гр.д.№ 13975/ 2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав .
ОСЪЖДА Б. Я. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на А. М. П., И. С. П. и М. С. П., със съдебен адрес адв.К. Л., [населено място], ул.К., № 1, разноски по делото пред ВКС в размер на 1262 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: