1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 23.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4831/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Ищецът К. А. Т. обжалва въззивно решение № 229/19.05.2014 г. по гр.д.№ 12/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което същият е признат за собственик само на ? ид.ч. от втория етаж на една жилищна сграда, а за другата ? ид.ч. искът му е отхвърлен. Оспорва извода на съда, че се касае за имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като сградата е построена въз основа на отстъпено лично на него право на строеж преди брака с ответницата.
Като правни въпроси, обосноваващи допускане на жалбата до разглеждане, поставя този за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване констативен нотариален акт за собственост, като счита, че въззивното решение противоречи на ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и въпросът следва ли да се счита, че един строеж е завършен окончателно при кадастралното попълване, по който иска обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата Д. Я. Т. оспорва жалбата, като счита, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 14.05.1989 г. и прекратен през 2003 г. Преди сключване на брака -на 27.10.1987 г., на ищеца било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, въз основа на което била изградена двуетажна жилищна сграда, като предмет на настоящия спор е само вторият етаж от сградата. За да уважи иска за ? ид.ч. от етажа, съдът е приел, че сградата е довършена и е придобила качеството на самостоятелен обект на собственост след сключване на брака между страните, поради което представлява съпружеска имуществена общност, от която към настоящия момент бившите съпрузи притежават по ? ид.ч. За този извод съдът се е позовал на свидетелските показания, както и на данните от заключението на в.л., според което когато са били одобрени новата кадастрална карта и регулационен план през 1989 г. сградата не е нанесена, а е нанесена при попълване на плана през 1991 г., от което заключил, че е била довършена между тези два момента –т.е. по време на брака между страните.
С констативен нотариален акт от 1999 г. ищецът е признат за собственик на жилищната сграда на основание лично отстъпеното му право на строеж преди брака с ответницата.
Първият правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е свързан с твърдението на касатора, че въззивният съд в противоречие с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС възложил на ищеца да докаже правото си на собственост, въпреки че съгласно тълкувателното решение това е в тежест на оспорващата страна- ответницата. От мотивите към въззивното решение обаче е видно, че това не е така, тъй като и двете страни са ангажирали доказателства в съответствие с позицията си в процеса, като ищецът е целял да установи, че сградата е довършена преди сключване на брака, а ответницата- по време на брака. Следователно оспорващата страна не е била освободена от доказателствената тежест, което сочи, че няма противоречие с ТР № 11/2012 г. Обстоятелството, че това оспорване е преценено от съда и като успешно / т.к. е възприета тезата на ответницата, че строежът е завършен по време на брака и сградата представлява съпружеска имуществена общност/, е въпрос на преценка на доказателствата по делото, а правилността на изводите на съда не може да бъде предмет на проверка на този етап от производството, след като при формирането им не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на правилата на формалната логика, нито твърдения за такива се въвеждат като правни въпроси с оглед допускане на касационното обжалване. Оплакването за необоснованост на решението не е основание за допускане на касационното обжалване, а няма и противоречие със задължителната съдебна практика, според която съдът трябва да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните.
Вторият правен въпрос, формулиран от касатора, не отговаря на изискването да е бил определящ за крайния изход на делото. Решаващият извод на съда, че сградата е довършена по време на брака, е направен не само с оглед на данните за момента на кадастралното й заснемане, но и като са съобразени показанията на разпитаните свидетели, като съдът е направил анализ на казаното от всеки един от тях и го е преценил във връзка с останалите доказателства по делото. По тези съображения въпросът не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Решението е постановено в съответствие и с трайната съдебна практика, че построената по време на брака сграда въз основа на право на строеж, отстъпено на единия съпруг преди брака, става съпружеска имуществена общност- решение № 306 от 18.VII.1995 г. по гр. д. № 902/94 г., I г. о., р.№ 932/ 31.10.2008г. по гр.д.№ 4144/ 2007 г., І г.о., р.№ 259/ 21.10.2011 г. по гр.д.№ 96/ 2011 г., ІІ г.о. както и с практиката, че трансформирането на вещното право на строеж в право на собственост се извършва в момента на построяване на обекта в груб строеж- р. № 617 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 226/2009 г., II г. о., което в настоящия случай е станало след сключване на брака между страните.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229/19.05.2014 г. по гр.д.№ 12/2014г. на Хасковски окръжен съд.
Осъжда К. А. Т.- ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], № 15 да заплати на Д. Я. Т. /А./ от [населено място], [улица], № 15 разноски по делото за касационното производство в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: