О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 08.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5878/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 14132/2013 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-д състав е допусната делба на УПИ VІІ-219 в кв.25, по плана на София, [населено място]- К. дол, между Е. И. Г. от една страна и В. В. Т. и А. В. Т. от друга, при равни дялове за двете страни.
В. В. Т. и А. Василева Т. са подали касационна жалба срещу въззивното решение, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Намират за неправилен извода на въззивния съд, че ищцата притежава 1/2 ид.ч. от имота, тъй като считат, че тази част е придобита по давност от тяхната праводателка, евентуално и от самите тях.
Ответницата / ищец по първоначалното дело/ оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение от 11.04.2003г. по гр.д.№ 11214/2012 г. на СРС, 48 състав след като е приел в мотивите към решението, че страните са съсобственици, е признал на основание чл.33, ал.2 ЗС правото на Е. Г. да изкупи продадената от Д. П. 1/2 ид.ч. от общия им имот. Доколкото Д. П. е възразила, че е собственик по давност и наследство на целия имот, поради което и се е разпоредила с него, това възражение е било отхвърлено, тъй като не е потвърдено от събраните гласни доказателства относно владението на имота. Не е спорно, че Е. Г. не е изплатила присъдената й част, поради което решението по чл.33, ал.2 ЗС се счита за обезсилено по право.
Според Е. Г., въпреки обезсилването на решението по чл.33, ал.2 ЗС, признатото в мотивите към това решение състояние на съсобственост се е запазило, поради което е поискала делба на имота с новите приобретатели на частта на Д. П.- съпрузите Т.. Ответниците отново са възразили, че тяхната праводателка, както и те са придобили целия имот по давност и в отговора на исковата молба- стр. 27, са поискали да се разпитат двама свидетели за това обстоятелство. В проекта за доклад по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е констатирал направеното възражение за давност, но не се е произнесъл по искането за разпит на свидетели. За да отхвърли иска първоинстанционният съд се е позовал на факта, че решението по чл.33, ал.2 ЗС е обезсилено по право, от което направил извод, че ответниците са придобили правото на собственост в пълен обем, при което въпросът за притежаван от Е. Г. дял от прехвърления имот не може да бъде преразглеждан.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата, като във въззивната жалба развива довод за противоречие с материалния закон. На основание приетото в мотивите към решението по чл.33, ал.2 ЗС, че е собственик на 1/2 от имота и че продавайки целия имот Д. П. се разпоредила и с чуждата половина, ищцата е поддържала, че е налице съсобственост между нея и купувачите Т., която следва да се прекрати с делба. Въззивният съд е споделил това разбиране и допуснал имота да делба, като приел, че обезсилването на решението за изкупуване не лишава ищцата от правото й на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота, придобита по наследство от нейната майка. Отделно от това съдът е разгледал и възражението на ответниците за придобиване по давност на частта на ищцата, но е приел, че то е останало недоказано, тъй като ответниците в качеството им на съсобственици не са успели да установят, че са променили намерението си и са започнали да владеят и частта на ищцата, което да е било доведено освен това до нейното знание.
С оглед на горното касаторите обосновават искането си за допускане на касационно обжалване с правния въпрос за значението и действието на мотивите към решението по чл.33, ал.2 ЗС / в които е взето отношение по преюдициалния въпрос за наличието на съсобственост/, при положение, че това решение бъде обезсилено по право, като този въпрос се разглежда в хипотеза, при която съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си. Представят две съдебни решения- р.№ 525 от 16.04.1985 г. по гр.д.№ 684/ 84г., ВС, І г.о. и р.№ 507/ 1.07.1994г. по гр.д.№ 381/94 г., ВС, І г.о., в които е прието, че искът по чл.33, ал.2 ЗС намира приложение само когато съсобственикът продава своята идеална част, но не и тогава когато продава частите на другите съсобственици, като във втория случая защитата на тези съсобственици е по реда на чл.108 ЗС срещу страните по сделката, или по друг ред. К. считат, че въззивното решение противоречи на тази практика, поради което поддържат искане обжалването да се допусне по основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради специфичните особености на казуса.
Въпросът е определящ за крайния изход на спора, тъй като обосновава извода на съда за наличието на съсобственост и за допускане на делбата, поради което следва да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 14132/2013 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-д състав.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса от 50 лв. и да представят в съда в 7 дневен срок от съобщението вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: