1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1138
Софи16.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 365/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 284 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 429/ 2008 г. на П. окръжен съд , постановено в производство по чл.32, ал.2 ЗС, е разпределено ползването на имот, представляващ УПИ VІІ-2017 в кв.103 по плана на гр.Радомир, съобразно начина, описан в решението, между С. А. Т.- съсобственик в имота и Й. Е. С.- носител на ограничено вещно право на ползване върху същия имот.
Касационна жалба е подадена от В. Й. С., която е съсобственик в имота / но без право на ползване/ и поддържа довод за недопустимост на решението, тъй като страните имали споразумение относно ползването на имота и не са се изменили обстоятелствата, при които то е било постигнато. Намира и самото разпределение за неправилно, тъй като се ограничава достъпа до жилищната й сграда.
Ответникът С. А. Т. / който е ищец по делото/ оспорва жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът между страните е за разпределение ползването на парцел VІІ-2017 в кв.103 по плана на гр.Радомир. В двора са построени две жилищни сгради, като В. С. има права върху вътрешната сграда. Дворното място се притежава в равни права от нея и С. Т., който е собственик на жилищната сграда в предната част на имота. Носител на правото на ползване на собствената на В. С. част е баща й Й. Е. С., видно от представения нот.акт № 58/92 г.
Първоначални съсобственици на имота са били Й. С. и С. Б., които са го застроили и във връзка с ползването на дворното място са постигнали две споразумения, съответно от 10.01.1955 г. и от 30.05.1958 г., според които най-общо парцелът се разпределя по ширина, като Й. С. ще ползва вътрешната част на парцела, където е сградата му, а С. Б.- предната част, където е неговото жилище.
Поради наличието на тези споразумения касаторката е поддържала становище, че производството следва да се прекрати, но възражението й не е било прието, тъй като след обсъждане съдържанието на двете споразумения съдът е приел, че те не са достатъчно ясни / откъм площ и граници/ относно частите, които ще ползват съсобствениците. От свидетелските показания пък е установено, че страните постоянно са имали спорове за това от къде ще се влиза в имота.
Първият поставен от касаторката въпрос е за това дали е допустимо производството по чл.32, ал.2 ЗС в случаите, когато съсобствениците притежават равни права върху съсобствен имот, постигнали са договореност за разпределение на ползването и ползват имота съобразно тази договореност. Твърди се, че произнасянето от ВКС по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допустимост на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че това основание за допускане на жалбата до разглеждане не е налице. Преди всичко то не е достатъчно обосновано и аргументирано, тъй като се основава само на възпроизвеждане на текста от закона, докато съгласно т.4 ТР № 1/ 2009 г. е необходимо да се свърже с липсата на съдебна практика или необходимост от промяна във възприетата съдебна практика, каквито твърдения в изложението не се поддържат. Те биха били и неоснователни, тъй като във връзка с приложението на чл.32, ал.2 ЗС има създадена обилна съдебна практика, разясняваща както характера на производството, така и предпоставките и условията, на които трябва да отговоря разпределението на имота, когато то се извършва от съда. Специално по въпроса, че не е допустимо / при липсата на промяна в обстоятелствата/ да се преразглежда разпределение, за което страните са постигнали извънсъдебно споразумение, практиката е възприела същото разбиране, но в случая няма валидно споразумение, поради което не е имало пречка разпределението да се извърши от съда, след като съсобствениците не могат да постигнат съгласие как да ползват общия си имот.
В изложението се твърди, че въпросът за допустимостта на производството е решаван противоречиво от съдилищата- основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но тъй като не се представят доказателства / влезли в сила съдебни решения, в които същият правен въпрос се решава по различен начин/, жалбата не може да се допусне до разглеждане и на това основание.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 429/ 2008 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: