1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 23.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2803/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 3.12.2010 г.по гр.д.№ 2138/2008г. на СРС, 47 с-в, оставено в сила с решение от 20.06.2014 г. по гр.д.№ 6252/ 2011 г. на Софийски градски съд ІІ-б въззивен състав, е отхвърлен иска на Г. Т. Г. против Ж. „З.” и Столична община за признаването му за собственик на един апартамент в[жк], [жилищен адрес]т.4, ап.№ 13 на основание договор за строителство от 30.10.1991 г. или евентуално на основание придобивна давност.
В частта с която искът, основан на придобивна давност, е отхвърлен, решението на въззивния съд е обжалвано от ищеца с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът неправилно е определил началния момент, от който е запознала да тече придобивната давност, а именно завършването на сградата в груб строеж и че това не е датата на издаване на разрешението за ползване- 21.03.1997г., а фактическото обособяване на сградата като цяло, удостоверено с акт за установяване годността на строежа от 5.12.1996г., от когато ищецът е започнал и да владее апартамента.
С оглед на тези оплаквания в жалбата касаторът поставя като основание за допускането й до разглеждане в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК правните въпроси за задължението на съда да разгледа и обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, и въпросът за началния момент на упражняване на владение върху новопостроени сгради. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 1/53 г. и ТР № 1/ 1012г на ОСГК на ВКС.
Ответникът Столична община- район М. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът е за собствеността на един апартамент в новоизграден жилищен блок. Ищецът е поддържал, че владее апартамента от момента на фактическото изграждане на сградата и възможността за достъп до нея, което свързва с датата 5.12.1996г., когато е издаден акт за установяване годността на строежа, поради което счита, че до приключване на устните състезания в първоинстанционния съд на 5.11.2010г. е придобил апартамента по давност. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че придобивна давност може да започне да тече от момента на завършване на сградата в груб строеж, което се удостоверява с разрешението за ползване на сградата. В настоящия случая това е датата 21.03.1997г. когато е издадено разрешение за ползване на обекта, а конкретно за касатора е прието, че той е установил владение през 2001 г., като необходимият давностен срок от 10 години не е бил изтекъл към приключване на делото пред първоинстанциония съд и затова искът е отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните дава основание за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса има задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззизвния съд. Както в цитиранато от касатора ППВС № 1/ 53 г., така и в постоянната практика на ВКС последователно се е указвало на съдилищата, че съдът трябва да установи правилно фактите по делото и да ги прецени от гледището на закона. В ТР № 1/ 4.01.2001 г. също се посочва, че въззивният съд трябва да направи собствени правни и фактически изводи по спора, като съобрази всички събрани доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен да съобрази и фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, които са от значение за спорното право. Налице е и постоянна съдебна практика по въпроса, че при иск, предявен от владелеца срещу собственика, придобивната давност, на която владелецът се позовава, не се прекъсва и следва да се съобрази като новонастъпил факт, ако изтича пред въззивния съд. В този смисъл са решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г., I г. о., решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961/11 г., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/09 г., решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/10 г., решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г., I т. о. и др.
По втория въпрос, развит в изложението, няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е определящ за изхода на спора. Дори и давността да се брои от 2001 г., ако тя е изтекла по време на делото, което е приключило през 2014 г.,
ова би удовлетворило интереса на касатора.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Д. касационно обжалване на решението от 20.06.2014 г. по гр.д.№ 6252/ 2011 г. на Софийски градски съд ІІ-б въззивен състав.
Указва на касатора Г. Т. Г. да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 325 лв. и да представи в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: