4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 61182/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 382/ 2.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1136/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен иска на А. Д. Н. срещу [фирма]-София за заплащане на сумата 19 927, 20 евро, представляваща договорна неустойка поради забава за предаване на имота за периода от 30.06.2009г. до 22.12.2011 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие на материалния закон.
Относно основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че това трябва да стане при условията на трите на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани и допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си въз основа на възражения, които не са направени от жалбоподателя? 2. При подаване на отговор след изтичането на срока по чл.131, ал.1 ГПК допустимо ли е въззивният съд да разглежда правни доводи извън тези, които са свързани с отричане на претендираното от ищцата право поради ненастъпване на фактите, стоящи в нейна доказателствена тежест? Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, се сочат р.№ 358/ 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1183/ 2009г., ІІІ г.о., р.№ 111/ 8.10.2010 г. по т.д.№ 1068/ 2009г., І т.о., р.№ 429/ 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1151/ 2009г., І г.о., ППВС № 1/ 53г., № 7/ 65г., № 1/ 85 г. и ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС
Следващият въпрос е за това как и към кой момент се осъществява преценката за наличие на забава на кредитора, която освобождава длъжника от отговорност. Твърди се, че тук е налице противоречие със задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, а именно р.№ 965/18.12.2009г. по гр.д№ 12/ 2009г. и р.№ 903 9.10.2008г. по гр.д..№ 4083/2007 г., 3 г.о.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, като не намира и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
На 18. 04. 2008г. между страните е сключен предварителен договор за покупко- продажба на един апартамент във ваканционно селище „М. бей” [населено място], като ответникът е поел задължение и да го построи, със срок за изпълнение до 30.06. 2009г. С анекс от 6.03.2009г. и според нотариалния акт от същата дата за сключване на окончателния договор за покупко- продажба страните са преуредили отношенията си във връзка с плащане цената на апартамента, като са декларирали, че до този момент купувачът е внесъл 80% от цената / която е общо 124 545 евро/ и се е задължил да заплати още 24 900 евро, което задължение изпълнил чрез плащането на три вноски –съответно на 21.07. 2010 г., 28.07.2010 г. и на 27.12.2011 г. Обектът е предаден на 22.12. 2011 г.
с приемопредавателен протокол. Според касатора той не е в забава, тъй като в приемо- предавателния протокол ответникът е декларирал, че ако в 7 дн.срок от подписването му купувачът плати последната вноска от 7 909 евро, ще се счита, че той е изпълнил задълженията си по договора.
Според исковата молба за времето от 30.06.2009 г. / пусковият срок според предварителния договор/ и фактическото предаване на обекта, станало на 22.12. 2011 г., ответникът е в забава и затова се претендира неустойка в размер на 24 909 евро.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че окончателният вариант на отношенията между страните е този по нотариалния акт от 6.03.2011 г., а не по предварителния договор. Според нотариалния акт е уговорено правото на продавача като обезпечение на вземането му за цената на жилището да задържи имота до окончателното изплащане на цената по договора. В случая последното плащане е на 27.12.2011 г., поради което с предаване на имота на 22.12.2011 г. продавачът не е бил в забава. Насрещното неизпълнение на ищцата да плати цената до този момент е дало основание на съда да приеме, че е налице забава на кредитора, която освобождава ответника от отговорността за забавено изпълнение във връзка с предаване на имота, респ. за плащане на неустойка по чл.92 ЗЗД.
Относим към тази фактическа обстановка и към правните изводи на съда е въпросът за забавата на кредитора, която освобождава длъжника от отговорност, свързан и с процесуалноправния въпрос за оценката на доказателствата от въззивния съд, поради което е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. От представената задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК обаче е видно, че решението на въззивния съд не й противоречи, а е постановено в съгласие с нея, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Така според р.№ 164/ 3.02.2016 г. по т.д.№ 1890/ 2014 г. /постановено след цитираното от касатора опр.№ 289/ 27.04.2015 г. за допускане на касационно обжалване/ за отговорността на кредитора има значение какви са причините, поради които длъжникът, съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е отразила върху изпълнението- дали му е попречила или го е отложила. В същия смисъл е р.№ 147/ 16.07.2013г. по гр.д.№ 1372/2012 г., ІV г.о.
В тези решения е прието е, че за да се освободи от отговорност, длъжникът следва да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже наличието на причинна връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора. Без значение е обстоятелството, че по цитираното т.д.№ 1890/ 2014 г. се е стигнало до уважаване на иска и осъждане на ответника да заплати неустойка, тъй като то е постановено при друга фактическа обстановка- установено е че ответникът е в забава относно предаването на обекта, като неизпълнението му не се дължи на обстоятелства, за които кредиторът-купувач да е отговорен, нито кредиторът е отказал необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника.
Въззивното решение е в пълно съответствие с посочената практика и дадените принципни отговори на разрешените с тях правни въпроси, тъй като по делото е установено, че съгласно последното споразумение между страните / раздел V и VІ от нот.акт № 179/ 6.03. 2009г./ ответникът ще предаде имота на ищеца след плащане от негова страна на последната вноска за цената на апартамента от 24 909 евро, а дотогава ще го задържи като вид обезпечение. И двете страни са изпълнили задълженията си по това споразумение, а доколкото преди окончателното плащане на сумата ищцата е била в забава, това освобождава и ответника от отговорността за забава във връзка с предаване на имота. Налице е причинна връзка между неговото неизпълнение и неизпълнението от страна на ищцата, поради което в съответствие с посочената практика ответникът се освобождава от отговорност и искът срещу него за неустойка е отхвърлен.
Представените р.№ 965/ 18.12. 2009г. по гр.д.№ 112/ 2009г., ІІІ г.о. и р.№ 903/ 9.10.2008г. по гр.д.№ 4083/ 2007г., ІІІ г.о. са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като разглеждат правни въпроси, свързани с отхвърляне на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД поради разваляне на предварителния договор по вина на купувача, респ. относно началния момент на срока по 297, ал.2 ГПК / отм./ , в който може да се иска обезсилване на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, които въпроси са извън предмета на настоящото дело.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и по въпроса за разглеждане на правни доводи, въведени след отговора по чл.131, ал.1 ГПК. От мотивите към въззивното решение е видно, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната връзка и хронолична последователност, за да установи последното по време преуреждане на отношенията между страните, въз основа на което да направи изводи налице ли е неизпълнение, на коя от страните по договора и има ли основание за отговорност на ответника под формата на неустойка. Обсъдени са и всички доводи и възражения на страните, като специално възражението от страна на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да заплати изцяло уговорената продажна цена, е въведено своевременно в отговора на исковата молба, подадена в срока по чл.131 ГПК. В случая се касае за данните по раздел V и VІ от нот.акт № 179/ 6.03.2006г., където е уговорено, че предаването на имота ще стане след плащането на последната сума от 24 999 евро / респ.на последната част от нея в размер на 7909 евро/. Сумата е преведена на 27.12. 2011 г. , а имотът е предаден дори няколко дни преди това- на 22.12.2011 г., от което следва извод, че ответникът не е в забава и искът правилно е отхвърлен. В този смисъл въззивното решение не противоречи на цитираните към тези въпроси съдебни актове и задължителна съдебна практика на ВС и ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382/ 2.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 1136/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: