1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София 06.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4091/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 952 от12.02.2014 г. по гр.д.№ 2745/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ в въззивен състав ответникът [фирма] е осъден за предаде на ищците владението на собствения им недвижим имот, представляващ нива от 2983 дка в землището на [населено място], м. „Бистришки път”, представляваща имот № 024030 по КВС, както и да им заплати сумата 7000 лв. като обезщетение за ползване на същия имот.
Ответникът [фирма] е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизвдствените правила- неизпълнение на указанията на ВКС в предходно отменително решение и позоваване на решение на поземлената комисия и скица, които не установяват възстановено право на собственост, както и определяне на размера на обезщетението по реда на чл.130 ГПК без да са събрани доказателства по делото и без мотиви за критериите, от които се е ръководил съдът, а също и извън претенцията на ищците, която била само за ползването на постройките, а не на терена на целия имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси за допускане на касационното обжалване:
1.В каква степен въззивният съд следва да се съобрази с указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, може ли да преценява кои от указанията да изпълни и кои не и допустимо ли е да събира нови доказателства, които се са му били предписани от касационния съд?
2.При доказано основание на иска и липса на доказателства за неговия размер, когато съдът го определя по реда на чл.130 ГПК, следва ли да съобрази всички факти и обстоятелства, или може да го определи произволно или по свой почин да назначи вещо лице?
3.Може ли съдът по своя преценка да определи обема на търсената защита или следва да се съобрази с изразената от ищеца воля и определянето на обема на търсената защита по преценка на съда представлява ли произнасяне по непредявен иск?
Иска се по тези въпроси касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, като се представят решения по отделни дела.
Ответниците / ищци по първоначалното производство/ изразяват становище жалбата да не се допуска до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предявен е ревандикационен иск за имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, с твърдение, че се владее от ответника без правно основание, като държи в имота и няколко постройки. За да уважи иска въззивният съд е приел, че ищците удостоверяват правата си с две решения на поземлената комисия за възстановяване на имота, а индивидуализацията му е по скица № 01344/ 19.06. 2007г., която съответства на изискванията на чл.18ж ППЗСПЗЗ. Предвид наличието на постройки, които са сглобяеми, не са трайно прикрепени към терена и нямат строителни книжа съдът е приел, че не са налице пречки по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в полза на бившите собственици. Също така не е уважено възражението на ответника за придобиване по давност на терена и на постройките, като съдът се е позовал на нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. По отношение на иска по чл.59 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за ползване на имота е определен от съда по реда на чл.130 ГПК/ отм./, тъй като липсват доказателства за средния пазарен наем на имота за претендирания период от 13.04.2007 г. до 27.11.2007 г.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че поставените правни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос визира задължителната практика по приложението на чл.218з, ал.1, пр.последно от ГПК / отм./, при действието на който е постановено въззивното решение. Указанията на ВКС в отменителното решение са за изясняване на делото от фактическа страна с оглед точната индивидуализация на имота, както и за обсъждане заключението на в.л.Св.Б.. Тези указания са изпълнени от въззивния съд, от което следва, че той се е съобразил със задължителната съдебна практика по въпроса. Останалата част от въпроса се поставя без връзка с данните по делото, тъй като въззивният съд не е бил изправен пред преценката дали да изпълни или не някои от указанията на ВКС, а също така не е извършвал нови процесуални действия и не е събирал други доказателства, които не са му били предписани.
Вторият въпрос, по който се иска допускане на обжалването, е за приложението на чл.130, ал.1 ГПК / отм./, който предвижда, че „Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице“. В случая е било установено, че ответникът ползва имота, което прави иска по чл.59 ЗЗД доказан по основание и съдът не е могъл да го отхвърли само поради липсата на доказателства за размера на обезщетението. Последното съдът е определил по своя преценка и въз основа на извършено проучване за пазарния наем. Преценката му не е произволна, а е съобразена с пазарната цена на идентични имоти и тъй като тези данни са публични, не е имало пречка да се използват от съда. Решението не противоречи на представената съдебна практика, а е съобразено и със задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, като например р.№ 164/ 20.05.2014 г. по гр.д.№ 7672/ 2013 г., ІV г.о., р.№ 64/ 4.04.2011 г. по гр.д.№ 1748/ 2009 г.,ІV г.о., р.№ 175/ 6.06.2011 г. по гр.д.№ 1242/ 2010 г., ІІІ г.о. и др.
Третият въпрос в изложението почива на невярната предпоставка, че искът за обезщетение е предявен само за ползването на постройките. От данните по делото е видно, че претенцията по чл.59 ЗЗД обхваща ползването на целия терен, собственост на ищците и в този смисъл съдът не се е произнесъл по иск, който не е предявен, нито свръх петитума на предявения иск.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 952 от12.02.2014 г. по гр.д.№ 2745/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ -в въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: