1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
С., 25.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Л. Р.
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1391/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 106 от 1.02.2010 г. по гр.д.№ 574/2009 г. на Районен съд Кърджали, потвърдено с решение № 115 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 119/ 2010 г. на Окръжен съд Кърджали, е отхвърлен иска, предявен от М. С. Ш. против Общината на [населено място] и Сейфа Байрям М. за признаване на ищеца за собственик на четири недвижими имота в [населено място], [община], с идентификатори № 40909.114.50, № 40909.114.51 и № 40909.114.313 по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в изводите на съда, че не е успял да докаже придобиване на имотите по давност. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита че произнасянето от ВКС ще внесе яснота в прилагането на процесуалния закон относно въпроса за това какви са пределите на служебното начало, установени с чл.7, ал.1 ГПК и следва ли принципите на служебното начало да се прилагат задължително от съда? Поставя и въпрос следва ли неспазването от съда на разпоредбите на чл.146 и чл.267 ГПК да се тълкува като неприлагане на служебното начало. Поддържа, че по тези въпроси липсва съдебна практика и че произнасянето от страна на ВКС ще бъде от значение за еднаквото прилагане на закона.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е претендирал, че е придобил имотите по давност, като ги закупил през 1956 г. и ги владял непрекъснато до настоящия момент лично или чрез свой пълномощник. При подаване на молба за извършване на обстоятелствена проверка установил, че за имотите му има съставени актове за общинска собственост и общината оспорва правата му на собственик, с което се обосновава правния интерес от предявяване на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК. Представил е частен писмен договор от 23.10.1953 г., според който е закупил имот в [населено място], състоящ се от къща, харман от 100 кв.м. и овощна градина от около един ар. Според ищеца претенцията му е за имоти с пл.№ 199, 200, 201 и 2020 по плана от 1961 г., но тъй като нито по този план, нито по плана от 1975 г. или по сега одобрената кадастрална карта тези имоти не са записани на негово име, а на името на Г.- К. и на [община], а също и с оглед показанията на свидетелите, които не са конкретни и не дават точна индивидуализация на имотите, съдът отхвърлил иска като неоснователен.
Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съществен въпрос по делото е този за приложението на служебното начало по чл.7 от ГПК и конкретното му проявление в чл.146 и чл. 267 от ГПК в дейността на първоинстанционния и на възивния съд, като твърди, че произтичащите от този принцип задължения за съда не са изпълнени. На ищеца освен това не била посочена възможността по чл. 238 ГПК да поиска постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата С. М..
Като съобрази изложеното и данните по делото настоящият състав на ВКС, І г.о. намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Преди всичко следва да се приеме, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, че поставените процесуалноправни въпроси не са от решаващо естество за изхода на делото. Правните изводи на съда не са обусловени от разбирането му по приложението на цитираните в жалбата процесуални норми, а касаят възприетата фактическа обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства. Ако касаторът поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения при подготовката на делото, изготвяне на доклада и неговото съдържание, както и относно процесуалните действия, които е следвало да се предприемат, тези оплаквания имот отношение съгласно чл.281 ГПК към правилността на решението, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
Освен че поставените въпроси не са от съществено значение за изхода на делото, не са налице и другите предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно липсата на съдебна практика или необходимост за промяна в съществуващата такава, тъй като както разпоредбата на чл.7 от ГПК, уреждаща служебното начало като едно от основните начала в гражданския процес съгласно действащия ГПК, така и отделните разпоредби, в които служебното начало намира проявление, ясно очертават задълженията на съда и по приложението и съдържанието им няма неяснота или противоречива съдебна практика, а проверката доколко тези задължения са изпълнени, е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване, както и проверката за правилността на съдебното решение.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че по делото има изготвен доклад от районния съд, който отговаря по съдържание на чл.146 ГПК, възивният съд също е провел подготвително заседание по реда на чл.267 ГПК, а относно възможността за постановяване на неприсъствено решение, предпоставките за което са посочени в чл.239, ал.1 ГПК и в случая не са били налице, то е проявление не на служебното, а на диспозитивното начало в процеса, а освен това видно от призовката от 21.07.2009 г. на стр.13 ищецът е бил уведомен за тази възможност, така че поставянето на въпроса не е свързано с конкретните факти по делото и следователно не е определящо за изхода му.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 17.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 119/ 2010 г. по описа на Окръжен съд Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: