1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 17.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1205/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 159 от 22.11.2010 г. по гр.д.№ 237/ 2009г. на районен съд П., потвърдено с решение № ІІ-35 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 183/2011 г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен иска за делба между бившите съпрузи Л. Купенов и З. А. на жилищната сграда, построена в дворно място от 370 кв.м., представляващо УПИ ХІІІ-1650 в кв.120 по плана на [населено място].
В. решение е обжалвано от З. А., която поддържа оплаквания за необоснованост и за нарушение на материалния и процесуалния закон. Становището й по делото е, че се касае за жилищна сграда, построена по време на брака на страните, поради което представлява съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака следва да се подели между бившите съпрузите при равни дялове. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС 5/72г., ТР № 44/1971 г. на ОСГК, р.№ 932/ 2008г. І г.о., р.№ 58/ 2009г. ІІІ г.о., р.№ 115/2006г., І г.о. и р.№ 50/4.03.2009 г. ІІІ г.о., като твърди освен това, че казусът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по разрешените от съда правни въпроси. Това според касаторката са въпросите 1. за режима на построената по време на брака сграда въз основа на учредено право на строеж в поземлен имот, собственост на единия съпруг или съсобствен с трети лица; 2. погасява ли се правото на строеж при погиване или събаряне на построената сграда и 3. приложима ли е разпоредбата на чл. 66, ал.2 ЗС в хипотезата на настрояване или пристрояване.
Л. Купенов оспорва жалбата, като намира, че не са налице основания за допускането й до разглеждане. Жалбата се оспорва и от останалите страни по делото- Б. Н., Г. К. и Купен Купенов.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Родителите на Л. Купенов са притежавали процесния имот със стара жилищна сграда на два етажа. С нот.акт № 107/ 90 г. те са учредили безвъзмездно в полза на синовете си Л. и Купен правото да пристроят и надстроят сградата с още един етаж, на който да се разположат две жилища- източното за Л. и западното –за Купен. Вместо пристрояване и надстрояване обаче била съборена цялата сграда и по време на брака на страните била построена изцяло нова жилищна сграда, което дава основание на бившата съпруга да твърди, че сградата е придобита като съпружеска имуществена общност, а понастоящем е съсобствена на страните и следва да се подели при равни права.
За да отхвърли иска съдът е приел, при данните, че старата сграда е съборена и е построена нова такава, че последната представлява приращение към земята и е собственост на лицата, които са съсобственици и на дворното място- преживялата съпруга и синовете Л. и Купен, както и че идеалната част на Л. Купенов в тази съсобственост също не е съпружеска имуществена общност.
Съществено в решението на въззивния съд е положението, че сградата не е построена въз основа на учреденото на синовете право на надстрояване и пристрояване, а представлява приращение към дворното място, съсобствено на съпруга Л. Купенов с трети лица. С оглед на тези данни първият въпрос и цитираната към него практика са неотносими към настоящия спор, тъй като те почиват на предпоставката, че сградата се построява по време на брака и при учредено право на строеж в полза на единия съпруг, докато в настоящия случай съпругът- строител няма право на строеж и затова построеното / или съответната идеална част от него/ не са станали общи за съпрузите. Постановеното в този смисъл решение на въззивния съд съответства на постоянната практика на ВКС, изразена например в представеното р.№ 58/ 3.02.2009 г. по гр.д.№ 5534/ 2007г. на ІІІ г.о. и р.№ 115/ 1.03.2006г. по гр.д.№ 696/ 2005г. на ВКС, І г.о. По тези съображения по първия въпрос, поставен в изложението, няма основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос е за това дали правото на строеж се погасва при погиване или събаряне на построената сграда, но също е поставен извън контекста на обжалваното решение. Разпоредбата на чл.66, ал.2 ЗС, в която се посочва, че правото на строеж не се погасява, ако постройката погине, се отнася до случаите, когато погине сграда, построена въз основа на учредено право на строеж- т.е. след като правото на строеж е вече реализирано. В настоящия случай е съборена старата жилищна сграда, собственост на родителите на Л. Купенов и ако се приеме, по правилото на чл.66, ал.2 ЗС, че тя е изградена наново въз основа на същото право на строеж, което са притежавали собствениците на дворното място, то и сградата би принадлежала на тези, които са собственици на терена- т.е. също на Л. Купенов и брат му, което като извод е против тезата на касаторката и затова и този въпрос не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Не е налице и противоречие с представеното р.№ 50/ 4.03.2009г. по гр.д.№ 4471/ 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. , което е постановено при друга фактическа обстановка и е във връзка с възможността след погиване на старата сграда да се придобие по давност новопостроената такава, която е извън вида и размерите на учреденото право на строеж.
В същия смисъл следва да се отговори и на третия въпрос, тъй като правото на надстрояване или пристрояване е разновидност на правото на строеж с оглед на обектите, които ще се построят и отношението им към основната сграда. При погиване на тези обекти правилото на чл.66, ал.2 ЗС също ще намери приложение, което се приема за безспорно в практика –вж.напр. р.№ 675/ 26.01.2011 г. по гр.д.№ 656/ 2009г. на ВКС, І г.о.
Следва да се посочи, че решаващите съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска са свързани и с това, че сградата не е завършена в груб строеж и не е възникнал нов обект на собственост /респ.не е налице годен обект за делба/, независимо дали това се отнася до цялата сграда или отделни жилища в нея. Този съществен за делото въпрос обаче в изложението към жалбата не се поставя като правен въпрос, обосноваващ допустимост на касационното обжалване, а Върховният касационен съд не може служебно да го повдига, тъй като това би било в нарушение на диспозитивното начало в процеса- ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то се прилага, когато по правния въпрос, от който зависи изхода на делото, няма съдебна практика или се налага създадената такава да се промени, докато в случая по приложението на чл.66, ал.2 ЗС има съдебна практика, а освен това тази разпоредба не е свързана с решаващите изводи на въззивния съд, довели до отхвърляне на иска за делба.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-35 от 24.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 183/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Осъжда З. И. А. от [населено място], [улица], № 10, ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. А. Купенов- ЕГН [ЕГН] разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв., а на Б. С. Н.- ЕГН 34081000813, Г. Г. К.- ЕГН [ЕГН] и Купен А. Купенов-ЕГН [ЕГН] разноски в размер общо на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: