1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
С., 24.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 324/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 5 от 3.01.2011 г. по гр.д.№ 539/ 2009г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 475 от 19.10.2011 г. по гр.д.№ 536/ 2011 г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлен искът, предявен от А. Б. С., П. Б. Ч., П. Б. Ч., Е. Б. Ш. и А. Б. С. против [фирма] за признаване на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот в к.к.”Б. бани”, представляващ УПИ І- 294 в кв. 10 по плана на населеното място от 1971 г., с площ 2915 кв.м.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението за допускане на касационно обжалване сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а като правен въпрос поставят този за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, които са относими към спора. Поддържат, че този въпрос е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС,за каквато сочат р.№ 1488/ 8.11.99 г. по гр.д.№ 814/ 99г. на V г.о., р № 1985/ 17.10. 2005г. по гр.д.№ 1075/ 2005г. на ІV г.о. и р.№ 460 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/ 2009г. на І г.о. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се излагат съображения.
От данните по делото е видно, че ищците са се легитимирали като собственици с решение на ПК № 527Б от 23.08.93г., с което им се признават за възстановяване земеделски земи в землището на [населено място], сред които нива от 2900 кв.м. в м.”Ш.”. Съгласно решението възстановяването следва да се извърши с план за земеразделяне, но такъв не е представен и признатият за възстановяване имот не е получил нови реални граници, които освен другото и да са идентични с описания в исковата молба УПИ І-294 в кв.10, и това е дало основание на съда да отхвърли иска.
С оглед на горните данни и представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Видно от мотивите към същото, решението на въззивния съд е постановено в съответствие с постоянната практика по приложението на чл.186 и чл.188 ГПК / отм/, сега чл.235 от действащия ГПК от 2007 г., която изисква съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, поради което по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Главният въпрос, по който е следвало да се произнесе въззивният съд с оглед предмета на делото, е за легитимацията на ищците като собственици с оглед на твърдяното от тях обстоятелство за възстановяване на имота от поземлената комисия по реда на ЗСПЗЗ, и на второ място за идентичността между възстановения имот и имота, предмет на спора, а именно УПИ-І- 294 в кв.10 по плана на [населено място]. Ищците не са представили решение за окончателно възстановяване конкретно на процесния имот с определени реални граници, а само решение № 527Б от 23.08.93г., с което им се признават права за възстановяване, но с план за земеразделяне. В останалите, представени от ищците решения, се визират други имоти, които не са предмет на делото. В производството по ревандикациония иск ищецът следва да се установи, че по съответния придобивен способ / в случая възстановяване по реда на ЗСПЗЗ/ е собственик на претендирания имот към момента на предявяване на исковата молба, докато в случая са липсвали данни за довършване на процедурата по възстановяване с изготвяне на план за земеразделяне и определяне на новите реални граници на имота, което обосновава извода на съда за неоснователност на предявения иск.
Представените решения на други състави на ВКС не са по идентични казуси, нито с тях са разрешени идентични правни въпроси, поради което чрез тях не може да се обоснове допустимост на касационното обжалване.
Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението, представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които подлежат на разглеждане при вече допусната касация, но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Второто основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само маркирано, без да са изложени релевантни съображения за допустимост на обжалването с оглед на липсата на съдебна практика или необходимостта от промяна на създадената такава, поради което и по този пункт липсва основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 19.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 536/ 2011 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Осъжда А. Б. С., П. Б. Ч., П. Б. Ч., Е. Б. Ш. и А. Б. С., всичките от [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],ет.1, офис 2.2 разноски по делото за настоящото производство в размер на 2760 лв./ две хиляди седемстотин и шестдесет лв./
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: