3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 26.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 365/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2440/ 1.06. 2011 г. по гр.д.№ 2272/ 208г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 15 от 4.01.2011 г. по гр.д.№ 1584/2011 г. на Варненски окръжен съд искът на А. С., И. С., С. К., К. П. К., Т. У., С. Т., С. П. С., А. А., Теменуга М., Н. Д. Н., Ж. Г. Ж., А. С. С., Ц. С. С., И. Ж. С., И. С. С., С. К. Б., К. И. С., М. И. Д. и С. В. С., предявен срещу В. А. К. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на реална част от УПИ ІХ-541 в кв.79 по плана на [населено място] с площ 1336 кв.м., е отхвърлен като неоснователен.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите какви допустими възражения може да противопоставя ответникът по един иск за ревандикация, основан на земеделска реституция, по въпроса за приложението на мораториума от м.май 1996 г. относно сделките с държавни и общински имоти, както и по въпроса за възможността ответниците да се позоват на придобивна давност.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С обжалваното решение възивният съд е приел, че въпреки възстановяването на имота в полза на ищците, за процесната незастроена част от парцел V- 541 решението на поземлената комисия не е произвело действие, тъй като се касае за терен в стопанския двор на бившето ТКЗС „Г.П.”, който е продаден по реда на чл.45 ППЗСПЗЗ на наследодателя на ответницата Й. К. с договор от 3.06.1998г. За да постанови този резултат съдът е взел предвид, че Й. К. е закупил преди това и сградата в същия парцел, бивша собственост на стопанството, както и че площта на парцела е съобразена с Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителните обекти, към която препраща чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.
С оглед на тези мотиви към решението на въззивния съд следва да се приеме, че посочените от касаторите правни въпроси не са били разглеждани от съда и не обосновават изхода на делото, поради което липсва основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно необходимостта да се формулира правен въпрос, който е бил разрешен от въззивния съд. Искът е отхвърлен по съображения, свързани с противопоставените от ответниците възражения за собственост върху спорния имот на основание договорите за закупуване на сградата и прилежащия терен по реда на чл.45а и сл. ППЗСПЗЗ. Тези разпоредби дават възможност на лица, които са придобили обекти от имуществото на прекратените организации по §12 от ПЗР ЗСПЗЗ да могат да закупят и земята без провеждане на търг, като продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. Посочените мотиви на въззивния съд съставляват и обстоятелствата, които са определили изхода на спора. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос,чието формулиране е задължение на касатора и не може да се посочва служебно от ВКС, трябва да е бил определящ за изхода на делото, докато в случая в изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се поставят правни въпроси, свързани с приложението на чл.45а и сл.ЗСПЗЗ, които са приложимите материалноправни разпоредби и въз основа на които съдът е разрешил спора за собствеността на имота. По тази причина възивният съд не е обсъждал и заявеното при условията на евентуалност възражение от страна на ответниците за придобиване на имота по давност, както и наличието на мораториум върху разпореждането с държавно и общинско имущество от м.май 1996 г./вероятно касаторът има предвид мораториум относно придобиването по давност на такова имущество/, поради което и тези въпроси не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 4.01.2011 г., постановено по гр.д.№ 1584/ 2011 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. С., И. С., С. К., К. П. К., Т. У., С. Т., С. П. С., А. А., Теменуга М., Н. Д. Н., Ж. Г. Ж., А. С. С., Ц. С. С., И. Ж. С., И. С. С., С. К. Б., К. И. С., М. И. Д. и С. В. С., съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Н. А., да заплатят на В. А. К. разноски по делото в размер на 1200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: