2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 25.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 327/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 25.11.2011 г. по гр.д.№ 2165/2010 г. на СГС ІІ-б въззивен състав е извършено разпределение на ползването на имот в [населено място], кв.Горна баня между съсобствениците П. М. от една страна и Р. Н. от друга, при дялове съответно 2/3 ид.ч. и 1/3 ид.ч. Начинът на разпределение е показан на скица, представляваща неразделна част от решението.
Решението е обжалвано от Р. Н. с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. За допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезите по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по въпросите как следва да се извърши разпределението- по границите на имота, такива каквито са по плана или според фактическото им положение и също така следва ли при разпределението да се вземат предвид допълнително изградените постройки в имота от всеки един от съсобствениците. Според касатора тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, а произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за отстраняване на противоречивата съдебна практика.
Ответникът по жалбата П. М. изразява становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество я намира за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са съсобственици на имота, представляващ дворно място с две жилищни сгради в [населено място],[жк], с идентификатор по кадастралната карта 68134.4326.8905. П. М. с дял 2/3 ид.ч. е собственик на вътрешната къща и ползва задната страна на двора, а Р. Н.- на 1/3 ид.ч. от имота и собственик на къщата в лицевата част на дворното място. По скица и координати от кадастралната карта имотът е с площ 461 кв., а на място страните ползват по- голяма площ, тъй като са завзели част от улицата в източната част на имота. Не е спорно също така, а е установено и от в.л. инж.С. К. , че в имота са застроени множество пристройки към двете части на къщата, масивен гараж, два навеса, кокошарници и други стопански и помощни постройки, всичките незаконни.
С оглед на горните данни съдът е приел, че ползването следва да се разпредели на база на площта на имота по кадастралната карта, а не според фактически ползвания терен от страните. По отношение на допълнителните постройки съдът не е взел отношение, тъй като този въпрос не е бил поставян от страните, а те не са посочени и от вещото лице при изготвяне на различните варианти за ползване.
Въпросът за площта, която подлежи на разпределение, е съществен по делото, но неоснователно се твърди, че е разрешен в противоречие със съдебната практика. Искането за разпределяне на ползването има за предмет правото на всеки от съсобствениците да ползва реална част от общия имот, а не от това, което те фактически за заели и приобщили към имота. По тези съображения съдебната практика приема, че разпределението следва да се извърши с оглед площта и границите на имота, съответстващи на правото на собственост, а не според фактическото положение.
Представените от касатора две решения на първоинстанционни съдилища- р.№ 1876/ 29.11.2011 г. по гр.д.№ 7975/ 2009г на РС-Бургас и р.от 21.7.2011 г. по гр.д.№ 2070/ 2010 г. на Ямболски районен съд и р. от 4.06.2010 г. по гр.д.№ 189/ 2010 г. на Хасковски окръжен съд не сочат за наличието на противоречива съдебна практика, тъй като освен че не се представят данни да са влезли в сила, както изискват законът и ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, те са постановени и при различна фактическа обстановка. Видно от мотивите към тези решения разликата между площта на имотите по плана и на място е в рамките на съществуващата съсобственост, докато в случая се дължи на завземане на части от чужд имот, които поради това правилно не са включени в разпределението.
По въпроса за включване на допълнителните постройки, изградени и ползвани от отделните съсобственици също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Постоянната съдебна практика по приложението на чл.32, ал.2 ЗС приема, че тези постройки се съобразяват при разпределението за сметка на съсобственика, който ги е изградил и ги ползва, но в случая произнасянето по този въпрос не е от съществено значение за изхода на спора, тъй като от приложените скици и заключението на в.л К. е видно, че гаражът в предната част от имота, който е построен от касатора Р. Н. е включен в частта, предоставена на същия съсобственик за ползване, а доколкото има постройки във вътрешната част на дворното място, те очевидно са на П. М., на когото е разпределена тази част от дворното място. По този начин макар и да няма изрично произнасяне за второстепенните постройки, решението съответства на постоянната съдебна практика и затова няма основание за допускане на жалбата до разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 2165/2010 г. по описа на СГС, ІІ-б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: