4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 25.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 154 / 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение по гр.д.№ 3149/ 2005г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-а състав, постановено на основание чл.38а ЗЖСК, ответникът Е. М. е осъдена на основание чл.38а ЗЖСК на предаде на Б. Н. Д. владението на един недвижим имот- апартамент № 78 в [жилищен адрес] в [населено място],[жк], както и да му заплати разноски от 80 лв.
Ответникът е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
За допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като посочва съществените правни въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а също така твърди, че по един от въпросите поради липсата на съдебна практика се налага произнасяне и от касационната инстанция поради значението му за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е член- кооператор в Ж. „Б. х.” и с протокол от 9.11 1991 г. е определено да получи процесния апартамент. Същият се намира в жилищна сграда, построена от Ж. върху парцел V в кв. 133-д по плана на София, м. „К. [населено място] канал”. Съобразно представените придобивни актове- договор за дарение по н.акт № 183/ 94г. и договор за покупко-продажба по нот.акт № 184/ 94 г. е прието, че Ж. е собственик на 8500/ 20599 ид.ч. от терена на парцела, а по приращение и в същото съотношение на идеалните части и на построената върху парцела жилищна сграда- [жилищен адрес] както и на всеки един апартамент в тази сграда. С оглед на това е признато правото както на Ж., така и на отделния член- кооператор да предявят иска по чл.38а ЗЖСК, в случая за освобождаване на апартамента от ответника, който го владее без основание. Прието е, че при придобиване на имотите Ж. е била валидно представлявана от председателя на УС, а има и допълнително потвърждаване на действията му от останалите членове на УС.
Първият правен въпрос, който се поставя в касационната жалба, е за това, че искът е бил предявен на едно основание- че Ж. е собственик по силата на отстъпеното й право на строеж, а е уважен на друго, непредявено основание, а именно че Ж. е станала собственик на основание чл.92 ЗС. Въпросът обаче е поставен извън контекста на данните по делото, тъй като е видно както от исковата молба, така и от писменото становище, представено от ищеца пред районния съд, че той не е основавал правото на собственост на Ж. на отстъпено й право на строеж, тъй като е ясно, че такова липсва, а на факта на изграждане на сградата върху собствен на Ж. терен, правната квалификация на което твърдение е по чл.92 ЗС. Както районният, така и възивният съд безспорно приемат, че в полза на Ж. не е имало отстъпено право на строеж и че сградата е приращение към терена, като разликата е в това, че районният съд отрича правото на Ж. при съсобственост да разпределя отделните жилища, а СГС признава тази възможност. Иначе няма противоречие и в съдебната практика, че един иск следва да се разгледа на предявеното основание, и че ако е разгледан на непредявен иск, решението е недопустимо. В този смисъл е и представеното р.№ 528/ 11.06. 2910 г. по гр.д.№ 1218/ 2009г. на І г.о., но по посочените съображения то няма отношение към правния въпрос и не обуславя допустимост на касационното обжалване.
По делото не е имало спор и относно обстоятелството, че се касае за специфичен владелчески иск, основателността на който се предпоставя и от това дали Ж. е собственик на сградата, като необходимостта от установяване на това обстоятелство се посочва в мотивите към решенето както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. В същия смисъл са и представените решения № 213 от 26.05. 2011 г. по гр.д.№ 501/ 2010 г. на І г. о. и р.№ 349/ 5.07. 2010 г. по гр.д.№ 5078/ 2008 г. ІІІ г.о.
Вторият, третият и четвъртият въпрос са от процесуалноправен характер и засягат начина на процедиране от страна на въззивния съд във връзка с възраженията на ответника и преценката на доказателствената сила на някои писмени документи.
Първият довод е, че не било обсъдено възражението на ответника, направено в първата инстанция, че представените нот.актове № 162/ 75 г., № 183/ 94г. и № 184/ 94г. не удостоверяват право на собственост в полза на Ж. върху идеални части от имота, върху който е построена сградата. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил тези възражения и ги е приел за основателни. Въззивният съд е приел обратното- че Ж. е съсобственик на терена, но не бил изложил мотиви във връзка с горните възражения и в това касаторът вижда противоречие с практиката на ВКС, изискваща въззивната инстанция да изложи собствени мотиви към решението- т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Този въпрос, така както е поставен, не намира опора в данните по делото тъй като е видно от мотивите към решенията и на двете съдебни инстанции, че безпротиворечиво се приема наличието в полза на Ж. на съсобственост върху терена, така че неоснователно е да се твърди, че районният съд е отхвърлил иска именно поради възприемане на направеното възражение, докато действителното основание е съвсем друго / според районния съд искът може да се уважи само ако Ж. е индивидуален собственик на апартамента, но не и съсобственик/. Възивният съд е обсъдил и евентуалната нищожност на нотариалните актове, с които Ж. е придобила имотите / в случая поради липса на представителна власт на председателя на УС, който ги е сключил/, но е изложил мотиви, че този порок не съществува, тъй като Ж. се представлява от УС, а членовете му са потвърдили извършените от председателя действия по сключване на трите договора.
Вторият довод е свързан с естеството на представен писмен документ- у-ние № ТК 94- Б- 8 от 6.03.1995 г., издадено от Главния архитект, като по въпроса дали то представлява официален документ касаторът счита, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, според която, видно от представеното решение № 19 от 27. 01.2010 г. по гр.д.№ 1523/ 2008г. ІV г.о. преценките на длъжностно лице, съдържащи се в такъв документ, нямат никаква доказателствена стойност. От данните по делото е видно, че цитираното удостоверение не е имало определящо значение за изхода на спора, тъй като сведенията за регулационния статут на терена са проверени и чрез съдебно-техническа експертиза, а на изразените от главния архитект съображения относно правния въпрос за собствеността на имота не е придадена някаква доказателствена стойност. В този смисъл решението е в съответствие, а не противоречи на практиката на ВКС.
Казаното се отнася и до третия поставен въпрос- допустимо ли е да се основе решението на оспорен писмен документ, който няма качеството на официален писмен документ по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК / отм./, тъй като е видно, че в решението съдът не се позовава само на цитираното у- ние, а са събрани и обсъдени и други доказателства / съдебни експертизи, скици и др. писмени доказателства / относно регулационния статут и историята на имота.
В обобщение по тези въпроси следва да се приеме, че те са имали странично, а не обуславящо крайния изход на делото значение, поради което и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Като материалноправен въпрос в жалбата се поставя проблема дали теренът на парцел V е съсобствен или част от него е индивидуална собственост на Ж.. С оглед предмета на заявения спор обаче и решаващите мотиви към решението на въззивния съд, следва да се приеме, че този въпрос няма определящо значение за изхода на спора, тъй като съдът приема, че независимо от това дали теренът е съсобствен или част от него принадлежи в индивидуална собственост на Ж., то построеното върху него дори в съсобственост дава право на Ж. да извършва разпределение на жилищата, респективно владението на предоставените апартаменти да се защитава по реда на чл.38а Ж..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да обоснове това основание касаторът поставя като съществен правен въпрос проблемът за допустимостта по чл.42, ал.2 ЗЗД да се потвърди сделка, сключена от председателя на УС на едно юридическо лице с органно представителство /в случая от управителния съвет/ и от кого следва да се извърши такова потвърждаване- от останалите членове на УС или от общото събрание. Този въпрос има отношение към оспорването на нотариалните актове, с които Ж. е придобила терена на имота, но не обосновава допустимост на обжалването, тъй като въззивният съд, макар и да се е произнесъл по въпроса, всъщност не е бил сезиран с него, тъй като ответникът е направил възражение за липса на представителна власт на страната на другия участник в договорите- С., а не на приобретателя по двата договора – Ж. / вж. становището от 4.11.10 г. –л.112 от въззивното дело/. В този смисъл въззивният съд се е произнесъл по едно незаявено възражение и изразеното от него становище не е било определящо за изхода на делото
Само за пълнота следва да се посочи, че по този въпрос съществува съдебна практика – Решение № 429 от 1.VII.1996 г. по гр. д. № 197/96г. на ВКС, 5-членен с-в, според която договорът не е нищожен като сключен от лице без представителна власт – само от председателя, а не от целия управителен съвет на Ж., ако е налице овластяване в устава или изрично решение на общото събрание на кооперацията за извършване на това действие. В този смисъл не е налице и другото условие по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- да липсва съдебна практика по въпроса.
По изложените съображения следва да се приеме, че като цяло не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, постановено по гр.д.№ 3149/ 2005г. по описа на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-а състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: