3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
София, 25.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 352/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 661/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е допуснато да се извърши съдебна делба на УПИ І-354 и УПИ ІІ-354 в кв. 30 по плана на [населено място], между съсобствениците М. Б. С., С. Б. П., Д. Б. С., М. К. Д. и Ж. К. Д., при посочени в решението квоти. Със същото решение не е допусната делбата на УПИ ІІІ-354 в кв.30 по плана на [населено място].
М. К. Д. е обжалвала въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ ІІІ-354, като поддържа, че в тази част решението е постановено в нарушение на матералния закон и процесуалните правила. Моли за отмяна на решението и включването на УПИ ІІІ-354 в имотите, които подлежат на делба.
Относно допускане на касационното обжалване се позовава на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за това кога е налице добросъвестно владение като оригинерен придобивен способ и по въпроса за прекъсване на придобивната давност. В подкрепа на горното представя р.№ 852/ 11.11.2010 г. по гр.д.№ 488/ 2010 г. на Апелативен съд-София и р.№ 496 от 21..05. 2009г. по гр.д.№ 905/ 2008г. на І г.о. на ВКС.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за делба на три земеделски имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ като имоти в регулация. Имотите произхождат от общия наследодател С. С. Т., която е оставила две дъщери- В. и Е.. С първоначалното решение № 35142/5.02.1993г. на ПК-П. имотите са били възстановени само на името на дъщерята В. Г. В., респ. на нейните наследници. След възстановяването наследниците са извършили делба и разпоредителни сделки с имотите, като специално наследникът И. Г. Д., на когото при делбата се е паднал парцел ІІІ-354, го дарил на дъщеря си В. И. П. / н.а. № 133/97г./, а последната с н.а. № 3/ 16.05.2000 г. го продала на Г. Н. И. и съпругата му М. Г. И..
След тези сделки между наследниците на общата наследодателка С. Т. се е развило производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, в резултат на което със съдебно решение е било признато, че имотите, възстановени на В. Г. В. всъщност принадлежат на всички наследници на общата наследодателка- в т.ч. и на наследниците от коляното на дъщеря й Е.. Последните са предявили настоящия иск за делба, като поддържат, че извършените сделки от наследниците на В. Г. В. са недействителни и затова имотите, предмет на тези сделки, следва да се включат в делбата.
Като резултат от решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ правата на наследниците от коляното на В. Г. В. намаляват с ? ид.ч. и се налага извод, конкретно за УПИ ІІІ-354, че И. Г. Д., респ.дъщеря му В. И. П. са се разпоредили с повече права, отколкото в действителност притежават.
За да отхвърли иска за делба на УПИ ІІІ-354 възивният съд е приел, че последните приобретатели- съпрузите Г. и М. И. имат качеството на добросъвестни владелци за ? ид.ч.от имота, тъй като не са знаели, че придобиват от несобственик, поради което са станали собственици на тази част по кратката приодбивна давност, изтекла от момента на продажбата- 16.05.2000 г. до предявяване на иска за делба на 30.05.2007г. За да направи извод, че съпрузите- купувачи са добросъвестни владелци, съдът е приел, въз основа на доказателствата по делото, че към момента на сключване на сделката те не са знаели, че прехвърлителката не е собственик на ? ид.ч. от имота, а по-късното узнаване на този факт /доколкото има свидетелски показания в тази насока/ е ирелевантно и не води до отпадане на тяхната добросъвестност и превръщането им в недобросъвестни владелци, съгласно разпоредбата на чл.70,ал.1, пр.2 ЗС.
Според касаторката М. К. Д. УПИ ІІІ-354 също следва да се включи в делбата, тъй като съпрузите И. са били предупредени, че купуват от несобственик още преди сключване на договора и затова нямат качеството на добросъвестни владелци, а за придобиване по давност като обикновени владелци по чл. 79, ал.1 ЗС не е изтекъл необходимият срок от 10 години до завеждане на исковата молба за делба. Счита освен това, че началото на придобивната давност не е моментът на прехвърляне на имота, а завършване на процедурата по възстановяването му, която с оглед на висящия спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към този момент още не е била приключила.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че така формулираните правни въпроси и представената съдебна практика не обосновават наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Становището на касаторката, че придобивната давност в полза на последните приобретатели въобще не е била започнала да тече поради недовършване на процедурата по възстановяване, развито като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, е в противоречие с данните по делото, които сочат че възстановяването на собствеността по заявлението на наследниците на В. Г. В. е било приключило с решения на поземлената комисия № 35142/ 5.02.1993г. и решение № 35142/ 24.07.1994 г. С тези решение имотът е бил индивидуализиран в достатъчна степен, за да бъде предмет както на делба, така и на разпоредителни сделки, а също и да може да се придобива по давност. Както е разяснено и в представеното от касаторката решение № 496/ 21.05. 2009г. по гр.д.№ 905/ 2008г. на ВКС, І г.о. изискването за начало на придобивната давност по отношение на земеделски земи да се счита завършване на процедурата по възстановяването им, е свързано с това, че дотогава имотът не е индивидуализиран и не е възникнал като обект на правото на собственост. В настоящия случай това не е така, тъй като още с решението от 1993г. имотът е възстановен в стари реални граници, конкретизирани през 1995г. след изменение на регулацията като парцели І, ІІ и ІІІ, отредени за възстановения имот пл.№ 354 по плана на селото. С оглед на изложеното доводът, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, е неоснователен.
Не се разкрива противоречие и с представеното решение на Апелативен съд София, което има съвсем друг предмет, а именно присъждане на обезщетение за подобрения в чужд имот, направени от недобросъвестен владелец, със значението и непротивопоставянето от страна на собственика.
По въпроса дали купувачите са били добросъвестни владелци с оглед узнаването, че техният праводател не е собственик на целия имот, решението е постановено в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл.70, ал. 1 и 2 ЗС, която е в смисъл, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Твърденията, че в случая купувачите са били предупредени преди да купят имота, са въпрос на доказване, като в случая съдът е приел, че няма доказателства в тази насока, а правилността на тези изводи не може да се проверява на настоящия етап от производството.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.12.2011 г, постановено по гр.д.№ 661/2011 г. по описа на Благоевградски окръжен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: