4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
С., 24.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1209/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 24.07.2009 г. по гр.д.№ 14829/2006г.на Софийски районен съд,52 с-в, потвърдено с решение от 27.07.2011 г. по гр.д.№ 340/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-б състав е обявен за окончателен разделителен протокол, по силата на който от допуснатия до делба имот се формират два реални дяла, като в дял І се включват сутерен с мазе и гараж и жилище на първия етаж, а в дял ІІ- жилище на втория етаж, таванския етаж от две стаи и серзизни помещентия, като дворното място остава в съсобственост с права по ? ид.ч.
Страни по делбата са братята Н. М. Г. и Г. М. Г., а имотът- дворно място с двуетажна къща, се намира в С., в.з”С.-север” и съставлява УПИ VІІІ-587 в кв.23, с площ 1265 кв.м. Прието е, че извършването на делбата следва да стане чрез теглене на жребий по реда на чл.289 и чл.291 ГПК / отм./
С. Н. М. Г. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като го намира за неправилно досежно извода на съда, че от имота могат да се образуват два реални дяла. Неговото становище и искане е да се признае, че имотът е неподеляем и следва да се изнесе на публична продан.
Ответникът Г. М. Г. оспорва жалбата и моли да не се допуска до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, експертни заключения и представени инвестиционни проекти съдът е приел, че съгласно чл.203 ЗУТ от сградата могат да се обособят два самостоятелни дяла без значителни преустройства и големи неудобства за страните и при спазване на строителните правила и норми. Относно начина на извършване на делбата е посочено, че тегленето на жребий не е невъзможно и не е свързано с някакво неудобство, което да изключва този способ, тъй като нито една от страните не е трайно свързана по някакъв начин с един от етажите- чрез обитаване по общо съгласие, извършване на съществени подобрения или др. обстоятелства, които да обосновават разпределение на дяловете по реда на чл.292 ГПК.
Според изложението към жалбата искането за допускане на касационно обжалване се свързва с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е формулиран правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но с оглед оплакванията в касационната жалба и поддържаното от касатора становище за неподеляемост на сградата може да се приеме, че това е въпросът дали една двуетажна сграда със самостоятелни жилища на всеки от етажите може да се подели на два реални дяла в случай, че в имота има само един гараж и той се придава към един от дяловете. Според касатора даденото от съда разрешение е в противоречие с р.№ 269 от 29.03.2009г. по гр.д.№ 203/ 2009г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От прегледа на цитираното решение е видно, че с одобрен инвестиционен проект жилищният имот е разделен на два дяла, като към единия дял се придава и гаражът с цел в него да се обособи складова площ за жилището към този дял. Според ВКС такова обособяване на дяловете е недопустимо, тъй като то нарушава основния принцип, че един самостоятелен обект на правото на собственост не може да включва части от друг такъв обект. Съществена фактическа особеност по делото, по което е постановено решението, е това, че гаражът е бил разположен в същото дворно място, но извън жилищната сграда.
При съпоставката с настоящия казус е видно, че се касае за различна фактическа обстановка, тъй като в случая помещението, описано като гараж, е разположено в обема на сградата, в сутеренната част, където има две помещения- едното наречено складово с площ 14, 76 кв.м., а другото –гараж с площ 25,60 кв., като целият сутерен и първият етаж са включени в първия дял, а вторият етаж и таванските помещения представляват втория реален дял, който се обособява в имота. Включването на гаража, който е самостоятелен обект на собственост, в един от дяловете не е с цел да се измени предназначението му в складово помещение, за да може обособеното жилище да отговоря на строителните правила и норми, тъй като този етаж има и друго складово помещение в сутерена. В случая според конкретната фактическа обстановка и връзката между тях в един от дяловете са включени два обекта, което не е недопустимо. Поради липсата на идентичност следва да се приеме, че разрешението, дадено в обсъжданото решение на ВКС не може да намери приложение и по настоящото дело, поради което между двете решения няма противоречие и следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият съдебен акт, който се представя от касатора, е определение № 475 от 24.06.2009г. по гр.д.№ 180/ 2009г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК и с него не е допуснато касационно разглеждане на обжалваното решение.
По отношение на това определение следва да се посочи на първо място, че само влезли в сила решения, с които даден правен спор се решава по същество, могат да послужат като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Понятията за „съдебна практика”, „практика на съдилищата” и „практика на ВКС” са разяснени в т.2 от ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, като определенията по чл.288 ГПК не се включват в нито една от трите категории.
На второ място, делото по което е постановено цитираното определение по чл.288 ГПК е при съвършено различна фактическа обстановка- предмет на делба са били жилищна сграда на един етаж и гараж, като между двата обекта е имало такава функционална връзка, че както характерът на застрояването, така и площта им не са позволявали да се обособят два реални дяла и затова съдът е приел, че имотът е неподеляем и постановил да се изнесе на публична продан.
По изложените съображения представеното определение не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
В изложението се визира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но тъй като не са изложени аргументи нито за липсата на съдебна практика, нито за необходимостта същата да бъде променена, както е разяснено в ТР № 1/ 2009 г. относно същността на това основание, следва да се приеме че и в тази част не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане.
На последно място следва да се посочи, че и самият касатор още при завеждане на делото е поискал делбата да се извърши чрез обособяването по етажи на два реални дяла от сградата.
По отношение на способа на извършване на делбата- чрез разпределяне по реда на чл.292 или чрез жребий по 291 ГПК / отм./ в изложението не се формулират правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което при липсата на общата предпоставка за допустимост и в тази част няма основание за разглеждане на жалбата.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 340/ 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-б състав.
Осъжда Н. М. Г. от [населено място], ж.”Б.”, [жилищен адрес]0, ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. М. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН] разноски по делото за настоящото производство в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: