О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 10.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА МИХАЙЛОВА
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева дело №35 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийски градски съд за това кой е компетентен да разгледа исковата молба на Р. С. В. и С. Г. И. срещу Главна дирекция „И.” и М. за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от множество нарушения на права на ищците при честите им конвоирания от затвора в [населено място] до съда в [населено място] по повод участието им в разглеждане на наказателни и административни дела.
Административният съд е приел, че се касае за вреди по време на задържане под стража, както и действия във връзка с висящи наказателни дела срещу ищците, а не за нарушени условия за изпълнение на присъда в затвора. Отговорността на държавата е по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, затова компетентен да се произнесе по предявените искове е Софийски градски съд, с оглед цената им.
Софийски градски съд е приел, че се касае за искове по чл.1 от ЗОДОВ и чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация – за обезщетяване на вреди, претърпени при и по повод на изпълнение на наказание „лишаване от свобода”, както и вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията. Позовал се е на Тълкувателно постановление №2/2014г. от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС, според което исковете за вреди при и по повод изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, включително и при задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и исковете за вреди от нарушаване права на гражданите, свързани с равенство в третирането, когато са причинени от държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по предявения иск е Административен съд София-град.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че и двете ищци изтърпяват наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място]. Ищцата С. И. постъпва в затвора с осем висящи дела, без това, по което вече има постановена присъда. Р. В. постъпва като обвиняема с досъдебно производство по едно дело и последвало съдебно производство, както и с няколко граждански производства в АССГ и ВАС. И двете имат по 27 конвоирания от [населено място] до [населено място] и обратно за разглеждане на висящите дела. Твърди се, че всяко конвоиране е свързано с изключителни неудобства, тъй като по пътя те са заключени с белезници; не винаги им се позволява да ползват вода и тоалетна; пътуването не е директно, а на три отсечки, като всяка делегация продължава от 3 до 10 дни; нощуването е в следствени арести, където ищците стоят заключени при пълна изолация – без електричество, телевизия, множество необходими тоалетни принадлежности и битови вещи; без възможност за пълноценен престой на открито, ползване на лавка, библиотека, богослужение; без достатъчно светлина; без възможност за спазване на диетичен режим; без възможност за осъществяване на свиждания, връзки със семейството, приятели и контакти с външния свят. Твърди се, че при въпросните конвоирания се нарушават текстове от ЕКПЧОС, Закона за защита от дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права, Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, Европейските правила за затворите. При конвоиранията охраната се държи грубо и унизително. Всички тези неудобства се дължат на обстоятелството, че не са създадени условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по адресната регистрация. В случая адресната регистрация и на двете ищци, която определя и местната подсъдност по заведените от тях и срещу тях дела, е в [населено място], а изтърпяването на наказанията им е в [населено място]. Претендира се присъждане на обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди от изброените нарушения.
При тези данни следва да се приеме, че се претендират обезщетения за причинени вреди при изпълнение на дейност по чл.26 от Наредба №1/30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт. Отношенията между обвиняемите, подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража”, лицата, изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода и лицата, по отношение на които има разпореждане за принудително довеждане от една страна и органите по чл.26, ал.1 и чл.26, ал.4 и Министерство на правосъдието от друга, не са равнопоставени, а отношения на власт и подчинение. Специализираните органи по чл.26, ал.1 и чл.26, ал.4 от Наредба №1/30.01.2003г., както и Министерство на правосъдието, което осъществява функциите по определяне местонахождението на местата за лишаване от свобода и регламентиране и контрол върху дейността по чл.26 и сл. от Наредба №1/30.01.2003г., са административни органи. Дейността по чл.26 от посочената наредба е административна. Ето защо претенциите за вреди от посочената дейност следва да се разглежда по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Компетентни да се произнесат по тези искове са административните съдилища. В случая компетентен да се произнесе по предявените от Р. С. В. и С. Г. И. искове е Административен съд София-град.
Водим от горните съображения, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.4 АПК,
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на Р. С. В. и С. Г. И. срещу Главна дирекция „И.” и М. за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от дейност по чл.26 от Наредба №1/30.01.2003г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт е Административен съд София-град.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.